Сребристи сенки [bg]

Вечерята на нашата маса тихо вървеше към своя край и Дънкан лапна последната хапка от десерта си — сладкиш „Шарлота“ с вишни, който приличаше на претоплен в микровълнова фурна.

— Странно, но това беше по-вкусно, отколкото очаквах — отбеляза той повече на себе си, отколкото на нас.

— Знаеш ли кое друго е по-добре, отколкото очаквах?

Всички вдигнаха глави, стреснати да чуят гласа на Джоуна за пръв път след опресняването на татуировката му. Звънецът иззвъня, обявявайки край на вечерята и призовавайки всички ни да станем. Джоуна също се изправи с табла в ръка.

— Аз — заговори тихо той. — Чувствам се страхотно. Нито на йота по-различен. — Отправи ми усмивка, която изчезна също толкова бързо, колкото се появи. — Ти ми спаси живота, Сидни. Благодаря. — Мина наперено покрай мен и се присъедини към опашката пред контейнера с отпадъците, оставяйки ме с увиснало чене.

Аз го последвах след няколко минути, все още сащисана. Той не ми каза нищо през останалата част от вечерта, но аз видях блясъка в очите му, когато се усмихваше. Все още беше същият Джоуна. Личността и умът не бяха увредени. Те не бяха успели да го пречупят — моята формула го бе защитила. Тази мисъл ми вдъхваше сила. От месеци моите похитители печелеха победа след победа над мен, заставяйки ме да се чувствам като че ли никога няма да мога да им се противопоставя. Но тази вечер го направих. Това беше малка победа, но беше реалност и аз я бях осъществила.

Толкова се гордеех със съобразителността и ловкостта си, че не обърнах внимание на нищо друго, когато по-късно се приготвях за лягане. Бях в женската баня заедно с още няколко момичета и мислено се поздравявах за успеха. Бях твърде разсеяна, за да видя приближаването на Ема или да се защитя, когато тя изневиделица ме блъсна в единия ъгъл. За миг не можех да повярвам, че се осмелява да го направи, докато ни наблюдаваха. Тогава осъзнах, че ме е издърпала точно под всевиждащото око на камерата, извън обсега й. Амилия и още две от техните приятелки заговориха на висок глас, заглушавайки ниския и заплашителен тон на Ема, докато тя ме притискаше в ъгъла, наведена напред.