Тайната на забранената книга [bg]

— Моля? — казах, докато си поемах въздух. Опитах се да се мушна в колата, но успях само да заклещя копието на отворената врата.

— Пъхни го през облегалката в багажника! — излая той.

Успях да се откача и го направих. Трябваше да сваля прозореца, за да може част от дръжката да стърчи през него. Баронс се плъзна зад волана в същия миг, в който аз се отпуснах на седалката до него и двамата затръшнахме вратите си.

— Очаквай да умреш — каза той — и ще умреш. Силата на мисълта е много по-велика, отколкото осъзнават повечето хора. — Той запали колата и я свали от бордюра. — Мамка му! — каза отново. Изглежда това беше думата на нощта.

Кола на Гардий минаваше покрай нас много бавно. За късмет беше от страната на Баронс, не от моята и ченгето не можеше да види дръжката на копието да стърчи от прозореца.

— Не правим нищо лошо — казах мигновено. — Е, имам предвид, че той не знае, нали? Със сигурност алармата още не е била докладвана в полицията, нали?

— Независимо дали е била или не, той току-що ни огледа добре, госпожице Лейн. Ние сме на терена на О’Баниън. Кой мислиш плаща, за да се патрулира по улиците му в тези часове?

Разбирането изгря бавно.

— Казваш, че дори ченгето да не знае сега, след като разбере, че О’Баниън е бил обран… — гласът ми заглъхна.

— Ще предаде описанията ни — довърши вместо мен Баронс.

— Мъртви сме! — казах сухо.

— Отново този песимизъм — каза Баронс.

— Реализъм. Осъзнавам действителността, Баронс. Извади си главата от пясъка! Какво мислиш, ще направи О’Баниън, когато разбере? Може би ще ни плесне през пръстите?

— Отношението оформя реалността, госпожице Лейн, а твоята, ще заема широко използваната американска фраза, е скапана.

Не разбирах какво се опитваше да ми каже в онази нощ, но по-късно, когато беше важно, щях да си припомня и да разбера. Най-великото предимство, от което някой може да се възползва във всяка битка, е надеждата. Шийте зрящ без надежда, без непоклатима решителност да оцелее, е мъртъв Шийте зрящ. Шийте зрящ, който вярва, че е превъзхождан с оръжия и по численост, може със същия успех да насочи това съмнение право в челото си, да дръпне спусъка и да пръсне собствения си мозък. Наистина има само две позиции, които човек може да заеме към каквото и да било в живота — надежда или страх. Надеждата укрепва, страхът убива.

Но аз не знаех почти нищо за това в онази нощ, ето защо се возих в мълчание със стиснати в юмрук ръце, докато се носехме през пустите дъблински улици. Накрая отбихме в ярко осветената уличка между гаража и жилището на Баронс.

— Какво, по дяволите, откраднахме току-що, Баронс? — попитах.

Той се усмихна леко, докато вратата на гаража се вдигаше. Фаровете ни осветиха блестящите решетки на автомобилната му колекция. Влязохме вътре и паркирахме стария седан отзад.