![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Моите родители не са ме прецакали. Всяко прецакване, което може да е било направено, съм си го направила сама. Всичко това е моят заобиколен начин да кажа, че започвам да разбирам какво имаше предвид татко, когато казваше: „Не ми казвай, че не си искала да го направиш, Мак! Опущение или престъпление — крайният резултат е същият.“
Сега разбирам. Независимо че има разлика между неволното убийство и умишленото, мъртвият си е мъртъв и силно се съмнявам, че трупът оценява правните различия, които ние налагаме.
По опущение или престъпление, след един портокал, два шоколада, плик брецели и двайсет и шест часа по-късно, имах кръв по ръцете.
Никога не съм била по-щастлива да видя първите лъчи на зората в живота си, както на следващата сутрин. Накрая бях направила точно това, което се заклех да не правя. Свивах се в ярко осветената чужда спалня от една зора до друга, опитвайки се да накарам мършавите закуски да издържат по-дълго и чудейки се какъв план би могъл да е измислил Баронс, който да ни отърве от отмъщението на Роки О’Баниън, и доста песимистично сигурна, че такъв няма. Дори ако беше успял да наплаши неколцина от мутрите на мафиота, щяха да се появят други. Наистина, как би могъл един човек да се надява да се изправи срещу безскрупулен мафиот и вярната му глутница от бивши борци, който някога е убил двайсет и седем души за една нощ?
Когато първите лъчи на румения изгрев се промушиха през краищата на завесите, аз забързах към прозореца и дръпнах пердето. Бях преживяла още една дъблинска нощ и това само по себе си бързо ставаше повод за празнуване в странно изкривения ми малък свят. Дълго време наблюдавах тъпо уличката надолу, докато гледката бавно се вряза в ума ми.
Или не, предполагам, защото преди да се усетя, вече препусках от убежището ми на четвъртия етаж и набивах боси пети надолу по задното стълбище, за да огледам отблизо. Изскочих навън в ранната, хладна ирландска утрин. Циментовите стъпала бяха мокри от студената роса под голите ми крака, докато препусках по тях към задната уличка.
На няма и четири метра в ранната утринна светлина блестеше един „Майбах“, на който и четирите врати бяха открехнати. Издаваше онзи досаден бинг-бинг звук, което беше знак, че ключовете са още на стартера и акумулаторът още не е паднал. Зад него, един зад друг чак до началото на изоставения квартал имаше още три черни автомобила с широко отворени врати, излъчващи хор от бинг. Отвън до всяка кола, недалеч от вратите, имаше купчини дрехи. Внезапно си припомних деня, в който се бях загубила в изоставения квартал, и изоставената кола с купчината дрехи отвън до шофьорската врата. Картината се заби в мозъка ми и аз трепнах от ужас.
Всеки глупак можеше да види какво се беше случило тук.
Е, поне всеки Шийте зрящ глупак, който знаеше що за ужасяващи неща може да има наоколо в тези части на града.
Ченгето, което ни беше видяло вчера сутринта, очевидно беше докладвало на О’Баниън и в някой неизвестен час след падането на мрака мафиотът беше дошъл да ни търси с пълен комплект от хората си и както сочеше техният потаен подход към задната врата, не идваха на дружеско посещение.
Простотата на плана на Баронс едновременно ме смая и смрази. Той просто беше изключил външните светлини отпред и отзад, позволявайки на мрака да погълне целия периметър на сградата. О’Баниън и хората му бяха излезли от колите си право в ръцете на Ънсийли.
Баронс е знаел, че ще дойдат. Можех дори да се обзаложа, че е знаел, че ще дойдат в пълен състав. Знаел е също така, че няма да стигнат по-далеч от относителната безопасност на собствените им коли. Разбира се, аз бях на сигурно място в книжарницата, където всички вътрешни лампи бяха запалени. Нито човек, нито чудовище можеше да ме достигне снощи.
Баронс ги беше подмамил в смъртоносен капан, станал необходимост, заради моята кражба. Когато се бях пресегнала и безгрижно бях свалила онова оръжие от стената, бях подписала смъртната присъда на шестнайсет мъже.