Открадни си свят [bg]

Когато пристигнаха, дотичаха Зое Примроуз и Карен Нарликар, наметнаха я с дълъг червен плащ и й подадоха маската — белосано по китайски лице, украсено с домино от морскосини пера.

Саския скочи ловко от мотора. Нямаше маска, но бяха изгубили половин час да я гримират и сега беше още по-бледа, отколкото изглеждаше обикновено.

Зое беше ригелиански силф, тялото й бе покрито със стъклена глазура, а освен прозрачните шалвари нямаше нищо друго върху себе си. Карен наподобяваше гиноид, в сребрист нескопосан скафандър с конични гърди и грамадни обеци на ушите. Алтецианката Ееб също присъстваше, облечена с разкошна кафява рокля и сандали, тя беше приседнала на крайчеца на големия воден резервоар. Никой не знаеше като кого се е маскирала, но с големите овални очила можеше да мине за Панталрне.

Момчетата на Кени — Отис, Ломакс и Клег се бяха нагласили с широкополи кожени испански шапки, каквито някога са носели католическите свещеници, и с черни свещенически раса с копринени колани. Бяха препасани с патрондаши. Те бяха Скарамуш, капитан Фракасили тримата мускетари. Все още не си бяха свалили слънчевите очила, но Отис беше боядисал бакенбардите си в отровнозелено, виждаха се оголени куплунги.

— Скъпа! Ела да пийнем по нещо.

Посрещна ги Доркас Мандебра, неузнаваема в кринолинената си рокля и бонето. Маската й беше лице на бяла гъска с широко вдигнати вежди и застинало изражение на вечно учудване, но гласът й не можеше да бъде сгрешен.

На един сал в езерото оркестър свиреше избрани творби на Хендел, преодолявайки отвратителната акустика. Наоколо тичаха малки деца, раздирайки въздуха с пронизителните си викове. Тук бяха господин Билс и господин Муун, като последният хвърляше иззад маската си закачливи погледи на Зое. Някъде сред тълпата беше и Марко Мец — всъщност един красив Пулчинело, със заострен нос на маската, костюм на червени и жълти ромбове и невероятно шикозни високи ботуши. По петите го следваха петима палернианци, облечени като плюшени мечета и клоуни. Те го дърпаха възхитено и се опитваха да го заговорят, но Марко спря и им се сопна ядосано:

— За Бога! Аз не съм той! Дори не го познавам!

Кени разглеждаше една групичка, която все още се събираше. Бяха пристигнали поотделно, пеша, и маските им бяха различни: имаше домина, визьори, карикатурни и неразпознаваеми геометрични очертания. Но всички до един носеха червени барети и черни ризи с къси ръкави. Освен това притежаваха стройните жилави тела на опитни каратисти.

Кени се огледа за хората си. Те също бяха забелязали новодошлите и ги държаха под око. Отис стоеше със скръстени ръце между тях и капитана. Кени надигна чашата с лимонов сок, разкърши рамене и незабелязано сви пръстите на краката си.