Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-И ще ме вземат?..

-Кой знае! Но слушай словата и ги запомни добре: раззордол иф науграндор, айфет уззал норотор, керриадаш расту наргардор, тоногсо еллерт нарта- дор и серрах алудо норгарридор. Има още много други, но те са ми известни. Освен това, запомни, че ако изречеш някое от Отварящите пътя думи, ще започнат да те питат. Работата е там, че можеш да научиш Думата само от посветен или случайно да я подслушаш, казано просто - откраднеш. Помни как трябва да се отговаря: „Къде е светлината?" - „Където гори пламъка." - „Къде гори пламъка?" - „Където е стъпвал Ауле." - „Кой е Ауле?" - „Запалилият пламъка." Тогава ще те пуснат. Внимавай, бъди честен! Тежко ти, ако те изобличат и в най- малка лъжа.

-А ти бил ли си в Замъка им?

-Не. Нищо не мога да ти кажа как да се държиш, след като се озовеш вътре.

Фолко се замисли. Саруман мълчеше, отчуждено гледайки проблясващата кама в ръката на хобита. И Фолко внезапно се реши да попита за онова, за което мечтаеше да научи много, много отдавна и за което не успя да разпита Гандалф - за историята на Светлия съвет и Ордена на магьосниците.

Саруман не отговори веднага, а когато започна, гласът му се стори на хобита пълен с глуха и стара скръб, отдавна изсушила сърцето му.

Бившият магьосник говореше така, сякаш с всяка произнасяна дума смъкваше тежък товар от паметта. Говореше забравил забраните и Везните, Силите Външни и Над Света. Угасналите му очи слабо се осветиха - той отново беше могъщ и вървеше срещу всичко и всички.

-Имаше Велик съвет и Валарите тържествено седяха на Престолите на Силите пред зеления хълм на Езелохар, размишлявайки как да се противопоставят на възраждащото се зло на Саурон в Средната земя. Беше изминало първото хилядолетие на Третата епоха, управителите на Гондор от династията на Морските крале се сражаваха с корсарите от Умбар, злото беше затъмнило Зелените гори и те смениха името на Мраколес. Издигнаха се черните стени на Дол-Гулдур и Мрачният владетел се установи там, заобиколен от вярна свита от Назгули. Господарите на Запада виждаха, че войната е неизбежна, но, за да не разклатят Равновесието на Света, не биваше да се намесват открито в работите на народите от Средната земя. И на Съвета Манве Сулимо предложи, по мисъл на Великия Еру Илуватар, да прати трима пратеници във Външните земи. „Кой ще иска да тръгне? Защото трябва да са могъщи онези, които ще се противопоставят на Саурон, ала ще трябва за известно време да забравят мощта си и да приемат тела, подобни на човешките, изравнявайки се в преживяваното и изпитваното с хората и елфите, защото иначе не е възможно да спечелят доверието на Свободните народи. Но тъкмо това ще ги изложи на опасности, ще замъгли мъдростта им и ще ги накара да забравят Знанието, ще ги порази с произтичащите от плътта страхове, грижи, страсти и умора". И само двама пристъпиха напред - Курумо, избран от Ауле, и Алатар, приближен на Ореме, и двамата от рода на Май- арите. И тогава Манве попитал - а къде е Олорин? Той винаги се е старал да спечели Сивия Странник, който дълго е живял сред служещите на Ниена, Владетелката на Скръбта, и научил от нея що е жалост и състрадание. А Олорин току що се беше върнал от дълго пътуване и запита Манве - какво иска той от него? И Манве отговорил, че моли Олорин да стане третия посланик на Владетелите на Залеза в земята на смъртните, защото той, Олорин, винаги с особена любов и грижи се е отнасял към техните неволи и тревоги. А Олорин отговорил, че е прекалено слаб за подобно велико дело, че се притеснява и се страхува от Саурон. „Тогава има още повече причини да тръгнеш тъкмо ти" - непреклонно отговорил Манве и заповядал на Олорин - а той заповядвал в изключително редки случаи. Олорин не могъл да не се подчини. И тогава Сулимо казал: „Ето че е намерен и третият..." - Вар да Елберет огледала всеки тях и тихо произнесла: „Но не като третия..." - и знаел великия Еру, как опарило това слуха на станалия пръв Курумо! А после Яванна Кементари измолила от Курумо да вземе със себе си най-близкия й помощник, Айвендил. Алатар пък убедил приятеля си Паландо да го придружи, също така от другарите на Ореме. Курумо неохотно се съгласил Айвендил да стане негов спътник - само защото Яванна била съпруга на Ауле Ковача, неговия господар. И всеки от петимата бил от същия род, както и самия Саурон, който някога принадлежал към служещите на Ауле и бил прочут със знанията и майсторството си. Но само един от цялата пе- торка успял да довърши работата докрай. Алатар и Палландо, Сините Магьосници, отишли в източните части на Средната Земя и какво станало с тях не знае никой. Айвендил - или Радагаст - получил прякора Кафявия и забравил за бедите и тревогите на хората и елфите, той се посветил на грижите за живеещите и растящите същества, деца на Яванна. А Курумо... Курумо в края на краищата станал Саруман...