![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Той обаче се спря на една ръка разстояние и само се наведе към мен.
— Нали знаеш, че това момиче е обречено — каза той, като ме гледаше в лицето. — Кралят не гледа благосклонно на твърденията на магьосниците, че са пречистили някой заразен: прекалено често те самите скоро се оказват заразени. Законът казва, че тя трябва да бъде умъртвена, а Соколът определено няма да свидетелства в нейна защита.
Издавах се и го знаех, но въпреки това неволно потрепнах.
— Помогни ми да спася кралицата — добави той меко и съчувствено, — и в замяна ще спасиш и момичето: щом кралят си върне майка ми, несъмнено ще пощади и двете.
Съвършено ясно разбирах, че това не е подкуп, а заплаха: казваше ми, че ако откажа, ще накаже Каша със смърт. Това ме караше да го мразя още повече, но не можех да го мразя докрай. Бях живяла три месеца с това отчаяние, гризящо ме отвътре; той живееше с него от дете — откъснат от майка си, със съзнанието, че е не просто мъртва, а по-лошо и от това, и че никога няма да я достигне. Не ми беше жал за него, но го разбирах.
— А ако светът се завърти в обратна посока, слънцето несъмнено ще изгрява от запад — обади се остро Змеят. — Единственото, което ще постигнете, е да намерите смъртта си и да завлечете и момичето със себе си.
Принцът се извърна към него и удари с юмрук по масата, така че свещите и книгите подскочиха.
— Готов сте да спасите някаква си непотребна селянка, а да оставите кралицата на Полния да гние? — изръмжа той и лустрото на учтивостта му се пропука. Замълча и си пое дълбоко дъх, а на устните му потрепна пародия на усмивка, която бързо изчезна.
— Отивате твърде далеч, Змей; след този случай дори брат ми няма да слуша прошепнатите ви съвети. От години преглъщаме всичко, което ни говорите за Леса…
— Щом се съмнявате в мен, вземете си хората и влезте вътре — просъска Змеят в отговор. — Сами проверете.
— Ще го направя. Но ще взема и малката ти вещичка заедно с прекрасната ви селянка.
— Няма да взимате никой, който не желае да дойде. От дете се изживявате като герой от легенда…
— По-добре от страхливец — отвърна принцът с озъбена усмивка.
Агресията помежду им започна да приема форма като живо присъствие в стаята и преди Змеят да успее да отговори, аз изтърсих:
— Ами ако успеем да отслабим Леса, преди да влезем в него?
Двамата смаяно извърнаха вперените си един в друг погледи към мен.
Умореното лице на Кристина се разшири и застина, като отмести поглед от мен и видя тълпата от мъже и магьосници, лъщящи брони и риещи земята коне.
— Идваме заради Йежи — казах аз тихо.
Тя кимна, без да ме поглежда, и отстъпи назад, за да вляза.
На люлеещия се стол лежеше плетка, а бебето спеше в кошче до огнището: едричко, здраво и руменобузо, стиснало изгризана дървена дрънкалка в юмруче. Аз, естествено, отидох да го видя. Каша се приближи зад гърба ми и погледна над люлката. За малко да я повикам, но тя се обърна настрани от светлината на пламъците и аз замълчах. Нямаше нужда още повече да плашим Кристина. Тя се сви в ъгъла при мен, като поглеждаше през рамото ми влизащия Змей и ми прошепна, че бебето се казва Анатол. Гласът й пресекна, когато в къщичката пристъпи принц Марек, а след него и Соколът с искрящо бялата си мантия, по която нямаше и прашинка. Никой от тях не обърна никакво внимание нито на бебето, нито на самата Кристина.
— Къде е заразеният мъж? — попита принцът.
— В плевнята е — прошепна ми Кристина. — Сложихме го в… мислех да използвам стаята, не исках… не исках да навредя…
Излишно бе да обяснява защо не е искала да гледа това измъчено лице в къщата си нощ след нощ.
— Всичко е наред — успокоих я аз. — Кристина, Йежи може… това, което ще опитаме, може и да подейства… но може и да умре.
Ръцете й стискаха ръба на люлката, но тя само кимна леко. Мисля, че в съзнанието й той вече си бе отишъл, сякаш беше участвал в изгубена битка, и сега тя само чакаше да чуе окончателната вест.
Излязохме навън. Седем малки прасенца ровеха със зурли и заедно с шкембестата си майка вдигнаха апатично носове към конете ни откъм новата си кошара отстрани на къщата; дървото на оградата още беше светлокафяво, непотъмняло от дъжда и слънцето. Заобиколихме я и в единична колона заслизахме по тясната, обрасла пътечка между дърветата към малката сива плевня. Тя се издигаше сред високи треви и нетърпеливи, разлистени фиданки; в сламения й покрив зееха няколко неправилни дупки — работа на птиците, които бяха кълвали сламки за гнездата си, а резето ръждясваше на куките си. Вече излъчваше усещане за отдавна изоставено място.