![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Но това не беше достатъчно и Гавин го виждаше изписано по лицето на Фарадей. Дори и когато гарнизона се предаде и Хекстон падна, лицето му си остана все така смръщено и наведено над схемите и чертежите, които изпълваха огромната карта на Уестланд.
Имението се бе превърнало в постоянен щаб на бунта. Не беше на най-удобното положение, но определено бе добре защитено. Пък и Гавин не можеше да си представи как Фарадей ръководи бунта от фронта.
— Искам целия гарнизон да напусне Хекстон незабавно. Отправи покана към войниците да се присъединят към бунта. Погрижи се всички, които откажат, да бъдат поставени под постоянна охрана в затвора на града.
— Веднага — отвърна Гренън. — Мислех си да преместим и щаба там.
— Аз оставам тук — отвърна Фарадей. — И Гавин също. Ти можеш да се установиш там, но ние не бива да се разкриваме.
Гренън повдигна вежди.
— Не е ли малко късно за това? Бунтът е в разгара си от близо месец и половина.
— В разгара си? Не сме постигнали нищо, Гренън! Спечелихме Хекстон само защото имахме изненадата на наша страна — изръмжа Фарадей. — Не сме водили истинска битка оттогава! Галдред не ни взима на сериозно и държи ядрото на армията настрана.
— Подценява ни.
— Не, надхитрява ни. Пожарът избухна бързо и се разрасна надалеч, но това е земята на вечната зима и е само въпрос на време той да угасне. Магьосникът е търпелив и може да си позволи да чака. Не след дълго ще започнат размириците и бунта ще се разпадне.
— Какво предлагаш да направим? Вършим всичко по силите си!
— Тези партизански тактики нямат да ни доведат до никъде!
— Тези партизански тактики са единственото, с което разполагаме!
— Наясно съм с това! Трябва ни армия — въздъхна Фарадей. — Армия, с която да се изправим срещу него челно.
— Нямаме армия — отвърна тихо Гренън.
Настъпи мълчание. Бунтът бе обречен, ако не измислеха нещо. Гавин бе на прага на отчаянието, когато в помещението влезе двуметров гигант, гол до кръста, с гола глава и див поглед. Цялото му тяло се тресеше, а устните му изговаряха едни и същи слова:
— Драконите, драконите… драконите сред дъгата!
— Съжалявам, господарю — каза сатирът, който също се бе появил незнайно откъде, — боя се, че този човек бълнува.
— Драконите-е… — изстена мъжът.
— Не можете ли да му помогнете? — попита Гавин.
Гренън поглъщаше всяка дума на бълнуващия мъж.
— За болестта, която го мъчи, няма лек — отвърна сатирът лаконично.
— Драконите сред дъгата! — крещеше мъжът. — Феите танцуват по крилата им… всичките цветове на дъгата…
— Изведи този луд оттук! — безцеремонно отсече Фарадей.
— Разбира се, господарю — Сатирът хвана мъжа в хватката си и го задърпа към вратата.
— Не, чакай! — извика Гренън и се обърна към лорда. — Фарадей, драконите.
Този път мълчанието бе много по-тежко.
— Гренън, драконите са мит — бавно и премерено каза лорда. — Нямаме време за това, моля те, не започвай сега.
— Той каза…
— Той е луд!
— Драконите и дъгата…
— От какво е полудял? — настояваше Гренън. — Ами ако е видял нещо? Ами ако са се завърнали след всичките тези години? Може би те…
— ЗА БОГА, ГРЕНЪН БРАЙТБИЪРД! — избухна Фарадей. — НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА ПРЕСЛЕДВАМЕ ПРИКАЗКИ! В РАЗГАРА НА ВОЙНА СМЕ!
— С драконите на наша страна…
— НЯМА ДРАКОНИ! НИКОГА НЕ Е ИМАЛО! ТИ И ЦЕЛИЯ РОД СТЕ ГРУПА ИЗКУФЕЛИ ДЖУДЖЕТА! АКО НЕ БЕШЕ РОДЕН БОЕЦ, ЩЯХ ДА НАРЕДЯ И ТЕБ ДА ТЕ ХВЪРЛЯТ В ЛУДНИЦАТА КАТО ТОЗИ ТУК!
По лицето на Гренън бе изписана смъртна обида.
— Фарадей, виж… — опита се да се намеси Гавин.
— Няма какво да гледам! — продължи да фучи лорда. — Само някакъв луд, който…
— Спри за малко и погледни.
— Какво да гледам? — тросна се той.
— Виж.
— Не разбирам какво искаш от… О! — Най-накрая Фарадей видя това, което Гавин се опитваше да му покаже.
Времето не се бе отнесло милостиво към господарите на гората. Бе им отнело красотата, любовта към живота и всичко живо и свободата. Оставаше им само болката. Болка, която също толкова лесно можеше да се превърне в гняв. Сатирите бяха във всеки дом, във всеки град, из цял Уестланд. И очевидно бяха достатъчно силни да озаптят двуметров мускулест гигант, обзет от лудост, без видимо усилие, въпреки крехката си форма. Времето им бе отнело всичко, освен болката… и вродената сила.