На крачка от гроба [bg]

На верандата ни очакваше афроамериканка с прошарена коса. Сърцебиенето й я издаде, че е човек, а Боунс излезе от колата и я целуна по бузата.

Докато наблюдавах сцената, усетих неприятно пробождане. Старо гадже? Или не толкова старо?

Тя го прегърна и изслуша краткия му разказ за случилото се с момичето, забелязах обаче, че Боунс не спомена никакви имена. Той приключи с предупреждението Тара да не казва на никого за новата си гостенка или за това, кой я е довел. После се обърна към мен.

— Котенце? Идваш ли?

До този момент не знаех дали да остана в колата, или да сляза, но думите му решиха дилемата ми.

— Сега ще отидем при тази приятна дама — казах на момичето и внимателно го измъкнах от колата.

Не че я носех на ръце, ако някой я насочваше — тя ходеше сама. Придържах чаршафа й да не падне и я водех в правилната посока.

Лицето на Тара се свъси от състрадание, когато приближихме. Тогава забелязах, че от веждата й започваше белег, стигащ до косата й, и се засрамих заради дребнавата си реакция, когато се запитах за връзката и с Боунс.

— Аз ще я поема — рече той и вдигна момичето, сякаш бе лека като перце. — Тара, това е Кат.

Изненадах се да чуя, че ме нарича така, но протегнах ръка и Тара я стисна сърдечно.

— Радвам се да се запознаем, Кат. Боунс, отнеси я в стаята ми.

Той влезе вътре, без да пита къде се намира спалнята, и аз отново си напомних, че това не е моя работа.

— Влез вътре, дете, сигурно ти е студено! — рече Тара и потрепери. Беше четири сутринта и на тези височини навън беше студено.

Поканата й обаче ме накара, освен всичко друго да се погледна и да изстена наум. Нима не изглеждах чудесно? Заради тази рокля и тежкия грим Тара навярно си мислеше, че съм някоя пропаднала курва.

— Благодаря. И аз се радвам да се запознаем — отговорих учтиво. Поне можех да демонстрирам учтиви обноски.

Последвах Тара в кухнята й и приех чашата кафе, която ми подаде. Тя наля и за себе си и ми посочи да седна.

Писък проряза тишината и аз подскочих, а тъкмо се канех да седна.

— Всичко е наред — бързо рече Тара и протегна ръка. — Той просто я връща в съзнание.