На крачка от гроба [bg]

— И така, какво следва? Ще видим ли дали за главата на Чарли има обявена награда? Или дали някой знае кой може да е този маскиран гадняр? Чудя се защо тоя си е направил труда да си слага маска. Извратено, не мислиш ли, или пък е бил някой, когото тя е познавала, и не е искал момичето да го разпознае?

Боунс паркира и ме изгледа с непроницаем поглед.

— И двете хипотези са възможни, но въпреки това мисля, че е най-добре да не участваш повече.

— О, не ми пробутвай отново тия глупости с опасността! — казах, ядосала се на мига. — Да не мислиш, че мога да стана свидетел на причиненото на Емили, да знам, че това се случва със стотици момичета, и да се скрия под леглото? Не забравяй, че и аз трябваше да бъда едно от тези момичета! Няма да се оттегля, не и сега!

— Виж, не поставям под съмнение смелостта ти — раздразнено отвърна той.

— Тогава какво има?

— Видях лицето ти. Погледът ти, когато говорех с Чарли. Ти се питаше дали няма да се присъединя към Хенеси. Дълбоко в себе си ти все още не ми се доверяваш.

Той блъсна волана, докато изричаше последните си думи. Кормилото се изкриви и аз се присвих не само заради обвинението в гласа на Боунс.

— Ти така добре се преструваше, че се обърках. Боже, нима можеш да ме виниш? Всеки ден от последните шест години съм си набивала в главата, че всички вампири са лъжливи, жестоки копелета, пък и до ден-днешен ти си единственото изключение!

Боунс изсумтя изненадано.

— Съзнаваш ли, че това е най-милото нещо, което някога си ми казвала?

— Тара била ли ти е гадже?

Въпросът просто ми се изплъзна. Затаих ужасено дъх. Мили Боже, защо го попитах това?

— Няма значение — рекох бързо. — Няма значение. Виж, за снощи… Мисля, че и двамата направихме грешка. По дяволите, ти сигурно също вече си го осъзнал, затова не се съмнявам, че ще се съгласиш, че това повече никога няма да се повтори. Не исках да се издънвам така с Чарли, но старите навици умират трудно. Добре, показах лош нрав, но разбираш какво имам предвид. Ще работим заедно, ще пипнем Хенеси и всички от малката му банда и тогава ние ще, ъ-ъ, всеки ще тръгне по пътя си.

В продължение на няколко мига той просто ме гледаше мълчаливо.

— Опасявам се, че не съм съгласен — отговори най-накрая.

— Но защо? Аз съм страхотна примамка. Всички вампири искат да ме схрускат!

Лека усмивка се прокрадна на устните му, а аз тихомълком изстенах заради избора си на думи. Боунс се пресегна и ме погали по лицето.

— Не мога просто да те пусна да тръгнеш по пътя си, а аз по своя, Котенце, защото съм влюбен в теб. Обичам те.

Ченето ми увисна, а мозъкът ми за кратко се изпразни от всякакви мисли. После възвърнах гласа си:

— Не, не е вярно.

Той изсумтя и отдръпна ръката си.

— Знаеш ли, сладурче, това наистина е един от най-вбесяващите ти навици — да ми казваш какво чувствам и какво не. След живот, дълъг повече от двеста четирийсет и една години, мисля, че познавам душата си.