На крачка от гроба [bg]

— Хванах още една, Дийн — изкрещя той. — Ела да видиш.

Последва ръмжане, скърцане на мебели и след това се появи предполагаемият Дийн.

Като го видях, за малко да проваля прикритието си, защото той се появи чисто гол. Наложи се да се стегна, за да не се извърна инстинктивно. Боунс бе вторият мъж, когото бях видяла гол, а с Дани всичко беше приключило толкова бързо, че едва ли се броеше. В такава ситуация да се засрамя? Какъв абсурд!

Дийн дойде право при мен и вдигна главата ми. Топките му се полюшваха точно пред носа ми и трябваше да се преборя с изчервяването. И с отвращението.

— Страхотна е.

Чарли изръмжа.

— Аз я намерих. Аз съм пръв.

Това изявление пропъди срама ми. Копеле. Тези прасета щяха да си го получат тъпкано. Веднъж завинаги.

Чух стъпки отвън, когато Дийн се извърнала попита Чарли:

— Очакваш ли някого…?

Колът ми изскочи от ботуша в секундата, в която Боунс изби вратата с един удар. Може и да бях гаднярка. Може да е било заради удобството и близостта, ала първо се прицелих в слабините на Дийн.

Той изпищя пронизително и се опита да ме сграбчи. Претърколих се, изваждайки и втория си кол, и го забих в гърба му. Това го свали на колене и аз се хвърлих към него, скочих на гърба му, сякаш бях на някакво зловещо родео.

Дийн се замята диво, но аз стиснах кола с две ръце и го натиснах навътре с всичка сила. Той се просна под мен. Отново натиснах кола, за да намери точното си място, и се сбогувах с вампира с ритник, който той вече не можеше да усети.

— Е, все пак ти беше пръв, задник такъв.

Когато се огледах, Боунс вече се беше справил с Чарли. Беше го вдигнал на дивана и го бе настанил в скута си — поза, която при други обстоятелства щеше да изглежда смешна при двама възрастни мъже. Ако не се броеше убийствено изглеждащият кол, стърчащ от гърдите на Чарли.

— Добре, че нямах нужда от другия, сладурче — сухо рече Боунс.

Свих рамене. Прекалено късно беше.

— Тогава трябваше да ме предупредиш.

Чарли ме зяпаше удивено.

— Очите ти… — едва изрече.

Не ми бе нужно да се поглеждам в огледало, за да разбера, че светят. Битката бе сигурен начин да изкара блясъка на бял свят. Донякъде бе като зрителна ерекция. Неизбежна, щом веднъж нещата бяха преминали определена граница.

— Красиви са, нали? — попита Боунс с глас като коприна. — Толкова несъвместими с биещото й сърце. Чувствай се свободен да се дивиш. Знам, и аз така се почувствах, когато за пръв път ги видях да светят.

— Но те са… Тя не може да е…

— О, не се занимавай повече с нея, друже. Сега трябва да се притесняваш от мен.

Това върна вниманието на Чарли към него. Вампирът зашава, ала завъртането на ножа го накара да застине.