На крачка от гроба [bg]

Глава 14

Останахме само колкото да се убедим, че не се е спасил. Боунс поля с още бензин останалите помещения на втория етаж и те също пламнаха. Момичето не бе проговорило. Очите й дори не се бяха фокусирали, докато я изнасях оттам.

Боунс й даде няколко капки кръв. Каза, че ще я закрепят, докато я откараме на безопасно място. Имаше много причини, поради които не можехме да се мотаем повече тук. Пожарната навярно бе вече на път. Полицията също. Както и главорезите на Хенеси, които скоро щяха да открият, че една от квартирите им е опожарена заедно с хората му вътре в нея.

Изненадах се, когато Боунс отиде при колата на Чарли и отвори багажника.

— Веднага се връщам — казах тихо на момичето и я оставих на задната седалка. Тя като че ли изобщо не ме чу.

Отидох отзад при Боунс, бях любопитна. Той се бе привел над багажника. Когато се изправи, в ръцете си държеше мъж.

Зяпнах.

— Кой, по дяволите, е този?

Главата на човека се килна, видях лицето му и затаих дъх. Това бе противният кретен от бара!

Въпреки че не чувах пулс, просто трябваше да попитам:

— Той…?

— Мъртъв като Цезар — отговори ми Боунс. — Чарли го отведе отзад и пречупи гръбнака му. Можеше да ме усети, ако беше внимавал малко повечко. Бях се скрил наблизо.

— И не опита да го спреш?

Във въпроса се долавяше вината, която самата аз изпитвах заради смъртта на непознатия. И аз не се бях опитала да спра Чарли. Може би това бе причината за резкия ми тон.

Боунс ме погледна в очите.

— Не. Не се опитах.

Искаше ми се да ударя главата си в стената. На теория тази вечер бяхме победили, но победата ни бе пирова. Невинен мъж загина. Млада жена бе непоправимо травматизирана. Нямахме имената на другите замесени, но пък знаехме, че сега нещата щяха да се влошат.

— Какво ще правиш с него?

Той го положи на тревата.

— Ще го оставя тук. Нищо повече не можем да направим. Скоро ще го открият заради пожара. Ще му устроят нормално погребение. Само това му е останало.

Изглеждаше ужасяващо коравосърдечно просто да оставим човека там, но Боунс не беше безразличен, беше практичен. Нямаше какво повече да направим за него. Да го оставим в някоя болница с бележка до семейството му, нямаше да накара близките му да скърбят по-малко.

— Да вървим — кратко рече Боунс.

— Ами Чарли? Искаш двамата с Дийн да бъдат намерени от полицията? — настоятелно попитах. Седнах на задната седалка в колата и стиснах ръката на момичето в своята, когато потеглихме скоростно.

— Полицията? — На устните му заигра невесела усмивка. — Знаеш, че когато вампирите умрат, телата им се разлагат до състоянието на истинската им възраст. Затова след смъртта си понякога приличат на мумии. Нека опитат да отгатнат защо един мъж, мъртъв от около седемдесет години, е заклещен в рамката на някакво легло и подпален. Мозъците им ще пушат с дни. А и оставих Чарли там, защото имам причина. Искам Хенеси да разбере кой е виновен, а той ще разбере, защото, когато се върнем в хотела, ще се обадя тук-там и ще проверя дали има награда за главата на това копеле. Ако има обявена награда, ще я поискам и ще се разчуе. Хенеси ще се изнерви и ще се пита какво ли ми е изпял Чарли. Ако имаме късмет, това ще го принуди да излезе от скривалището си. Той ще иска да ми затвори устата за вечни времена.