На крачка от гроба [bg]

— Трябва да я закарам в болница.

— Почакай, Котенце.

Боунс ми хвърли неразгадаем поглед, докато нахълтвах в дневната. Чарли едва погледна към фигурата в ръцете ми. Изглеждаше по-загрижен за собственото си положение.

— Но тя е изгубила много кръв! И е много зле!

Боунс знаеше какво значи „и е много зле“.

Загубата на кръв можеше да бъде компенсирана, но емоционалните наранявания можеше и никога да не заздравеят.

— Да я закараш в местната болница, е все едно да я убиеш — гласът му беше спокоен. — Хенеси ще прати някой да й затвори устата, тя знае прекалено много. Аз ще се погрижа за нея, но нека първо приключа с него.

Чарли извъртя глава, доколкото позата им позволяваше това.

— Не знам кой си, приятелче, но правиш огромна грешка. Ако се разкараш на мига, може и да живееш достатъчно, че да съжалиш за нея.

Боунс се изсмя подигравателно.

— Добре казано, друже! Леле, някои от другите веднага започваха да се умилкват, но ти знаеш колко досадно е това. Прав си, не се запознахме както е редно, макар че вече знам името ти. Аз съм Боунс.

Движението на очите на Чарли ми подсказа, че беше чувал за Боунс. Навярно някой ден щях да го попитам как си е спечелил тази репутация. Но всъщност, май не исках да знам.

— Няма нужда да се държим като варвари. — Чарли внезапно се върна към предишния си чаровен провлачен акцент. — Хенеси каза, че си по петите му, но защо не вземеш да се вразумиш? Не можеш да го победиш, затова се присъедини към него. Хей, той ще се радва някой като теб да играе в неговия отбор. Това е един голям, сладък пай, приятелю, и няма някой, който да не иска парче от него.

Боунс се намести, така че да може да го гледа в лицето.

— Така ли? Не съм толкова убеден, че Хенеси ще ме иска. Нали схващаш, доста от момчетата му съм избил. Може и да ми има зъб.

Чарли се усмихна.

— О, по дяволите, та това за него ще е като отлична препоръка! Изобщо не се тревожи. Ще сметне, че щом са били достатъчно тъпи, че да се оставят да ги очистиш, значи въобще не са му изтрябвали.

— Нямаме време за това — троснах се, полагайки момичето на пода. — Докато вие се сприятелявате, ще й изтече кръвта!

— Само момент, сладурче. С Чарли си приказваме. Сега, относно този пай, друже. Голям и сладък, така ли казваш? Опасявам се, че ще ми е нужно малко повече от това „голям и сладък“, за да те пусна. Уверен съм, че все ще намеря някого, който да плати доста парички за трупа ти.

— Но не толкова, колкото можеш да спечелиш, ако играеш за Хенеси вместо срещу него. — Той кимна към мен. — Виждаш ли това малко момиче, което дивата ти котка гушка? Всяко от тези сладкишчета струва около шест бона, когато всичко с нея е наред. Издокарваме ги и ги предлагаме първо на живите. После ги продаваме на търг на някой от нашите. Пълноценно хранене, без да се налага да миеш чиниите след това! А после те са идеалната гозба за някой гладен гул! Та тези момичета никога през живота си не са били по-полезни…