На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
— Мръсно лайно! — изкрещях, втурвайки се към него с кола си.
— Стой на място и ако се наложи да ти го кажа още веднъж, ще ти откъсна проклетата глава! — изкрещя ми Боунс.
Замръзнах. Очите му светеха с опасния блясък, който не бях виждала от първата ни среща. Разтревожих се. Дали все още се опитваше да измъкне информация от Чарли… или вместо това се оставяше да го вербува?
— Така е по-добре. — Боунс отново насочи вниманието си към Чарли. — Е, та какво казваше?
Чарли се разсмя, сякаш си бяха разменили някаква шега.
— Уф! Котенцето ти е опънато като тетива, нали? По-добре внимавай за топките си, преди да си ги окачи като трофеи на бойния си колан!
Боунс също се засмя.
— Няма начин, друже. Прекалено много ги цени, за да ме лиши от тях.
Призля ми и главата ми започна да пулсира. Как можеше да губи толкова много време, докато момичето кървеше до смърт на килима? Мили Боже, ами ако това бе истинският Боунс? Ами ако всичко друго е било само преструвка? Всъщност колко добре го познавах? Може би такова е било намерението му през цялото време. Сигурно се е спуквал от смях, защото бе успял да ме подведе да му помагам. Гласът на майка ми прозвуча в главата ми. Те всичките са зли, Катрин. Те са чудовища, чудовища…
— Шест бона за всяка, но разделени между колко хора? Не са много пари, ако ги делиш с друг.
Чарли се успокои, доколкото това бе възможно, ако имаш забит в гърба нож.
— Е, не е много, ако ставаше дума за дузина жени, но умножи броя им по стотици. Само двайсетима сме замесени и Хенеси разширява бизнеса. Превръща го в глобален. Мътните го взели, интернет ни осигурява съвсем нова клиентела, нали ме разбираш? Но той иска да запази екипа си малък. Достатъчен, че да върти бизнеса със сладкишчетата и земята на щастието. Не си ли уморен да си изкарваш прехраната от една жалка поръчка до следващата? Непрекъснати приходи, това е ключът. Вече приключихме с последната пратка от момичета и отново е време за попълнения. Няколко месеца работа и после само си седиш и се наслаждаваш на набъбването на банковата ти сметка. Сладка работа, казвам ти, сладка.
— Явно. Обрисуваш ми изкусителна картинка, друже. Обаче няколко от момчетата на Хенеси хич не ме долюбват, така че кажи ми — кой друг е в играта? Не мога да се включа, ако съм изчукал нечия съпруга или съм убил нечий брат, нали така?
Усмивката изчезна от лицето на Чарли. Нещо студено се настани в изражението му и гласът му загуби дълбокия си южняшки акцент.
— Майната ти.
При тези думи Боунс изостави небрежната си поза и се стегна.
— Е, добре. — И неговият тон стана остър. — Знаех си, че по някое време ще се светнеш. Е, благодаря ти все пак, друже. Беше ми донякъде от полза. Само двайсетима сте, така ли? По-малко, отколкото мислех, и се досещам кои са останалите.
Облекчението ме заля с такава сила, че колената ми се разтрепериха. О, Боже, за миг бях убедена, че не се преструва. Мислех си, че съм била изиграна по най-жесток начин.
— Котенце, не усещам никой друг, но все пак огледай цялата сграда. Разбий вратите, ако се налага, но се увери, че тук няма никого другиго.
Посочих към момичето, което не бе помръднало.
— Ами тя?
— Ще издържи още малко.
— Ако ме убиеш, Хенеси няма да е единственият, който ще те погне. Ще ти се ще майка ти никога да не те е раждала — изсъска Чарли. — Той има приятели, които стоят по-високо в йерархията, отколкото можеш да си представиш.
Излязох от стаята, но чух отговора на Боунс, когато започнах огледа на най-близкото помещение.
— Мислех си, че на Хенеси и приятелите му няма да им липсва някой, който е бил достатъчно глупав, че да се остави да го убия? Ти го каза, друже. Сега обаче май съжаляваш.
След бързия преглед на помещенията не открих нищо. Имаше само четири апартамента и те бяха празни. Тази сграда е била за фасада, така предположих. Само един от апартаментите е бил населен от вече покойния Дийн и от бъдещия покойник Чарли. И все пак за страничния наблюдател сградата приличаше на обикновена, давана под наем постройка.
Когато десет минути по-късно се върнах, момичето все още лежеше на пода, но Боунс и Чарли бяха изчезнали.