На крачка от гроба [bg]

— О, тя ще има какво да каже, можеш да се обзаложиш — промърморих.

— Срещал съм се със смъртта повече пъти, отколкото мога да преброя, Котенце, и сега, с Хенеси, не е по-различно. Наистина ли мислиш, че гневът на майка ти ще ме изплаши?

— Щеше, ако имаше малко акъл в главата — измърморих отново.

— Тогава ме мисли за най-тъпия мъж на планетата.

Той се наведе и ме целуна. Дълга, дълбока целувка, изпълнена с обещание и страст. Обичах начина, по който ме целуваше. Сякаш поемаше вкуса ми и все не можеше да утоли жаждата си.

Отблъснах го и задишах учестено.

— По-добре е да не се будалкаш с мен. Харесвам те, но ако ме лъжеш само за да ме вкараш в кревата, ще забия огромен сребърен кол право в сърцето ти.

Той се засмя тихо и устата му се плъзна надолу, за да се заиграе с врата ми.

— Смятам се за предупреден.

Потръпнах от еротичното докосване до шията ми.

— И без хапане — добавих.

Смехът му ме загъделичка.

— Заклевам се в честта си. Друго?

— Да… — Ставаше все по-трудно да мисля. — Да няма друга, докато си с мен.

Той вдигна глава и устните му се извиха.

— Какво облекчение. След като каза на Тара, че и тя може да ме има, не мислех, че си моногамна.

Изчервих се.

— Сериозно говоря!

— Котенце — той задържа лицето ми в длани, — казах, че те обичам. Това означава, че не искам никоя друга.

Всичко това щеше да донесе само беди, убедена бях. Знаех го с такава сигурност, с каквато знаех също, че съм със смесена кръв, ала когато погледнах в очите му, нищо нямаше значение.

— И накрая, но съвсем не на последно място, настоявам да преследвам Хенеси заедно с теб. Щом ти се доверявам достатъчно, че да бъда твоя… приятелка, ти ще трябва да ми се довериш достатъчно и да ми позволиш да направя това.

Нещо като въздишка напусна гърдите му.

— Умолявам те да стоиш настрана. Хенеси има много връзки и е безмилостен. Това е опасна комбинация.

Усмихнах се.

— Полумъртва и напълно мъртъв. И ние сме опасна комбинация.

Той се изсмя сухо.

— Май си права.

— Боунс. — Погледнах го право в очите, за да осъзнае колко сериозно говоря. — Не мога да се оттегля, знаейки какво се случва. Ще се намразя, ако не направя всичко по силите си, за да го спра. По един или друг начин аз съм въвлечена в това. Единствено ти остава да избереш дали да съм въвлечена заедно с теб, или без теб.

Той ме изучи с изпитателния си поглед. Онзи, който създаваше усещането, че може да пробие дупка в главата ми, но го издържах. Накрая Боунс се предаде.

— Добре, сладурче. Ти печелиш. Ще го пипнем заедно. Обещавам.

Първите лъчи на зората се показаха на хоризонта. Погледнах към тях със съжаление.

— Слънцето изгрява.