На крачка от гроба [bg]

— Един приятел я нарисува преди повече от шейсет години. Беше морски пехотинец, който загина във Втората световна война.

Боже, каква разлика в поколенията. Тази татуировка бе над три пъти по-стара от мен. Почувствах се малко неудобно и смених темата:

— Откри ли нещо повече за Чарли?

Боунс беше седнал пред компютъра, когато аз поръчах закуската си. Не знаех как ще открие дали за главата на Чарли има обявена награда. Да предложи вампирът в eBay27? Един труп, добре препечен! Някой дава ли хиляда долара?

— Ще проверя, вече трябва да съм получил информация — отвърна той и грациозно стана от леглото. Все още беше гол и аз не можех да не зяпна задника му. Две столетия, че и отгоре, но изглеждаше страхотно.

— Ха, имам имейл с добри новини. Направен е банков превод на стойност сто хиляди долара. Чарли е ядосал не когото трябва, който и да е той. Ще му напиша адреса на къщата за потвърждение и Хенеси скоро ще узнае. Това ще ти донесе двайсет хилядарки, Котенце, и дори не ти се наложи да го целуваш.

— Не искам парите.

Отговорът ми бе незабавен. Дори нямаше нужда да се замислям. Без значение, че повърхностна алчна частичка от мозъка ми запищя протеста си.

Той ме изгледа любопитно.

— И защо не? Заслужила си ги. Казах ти, че от самото начало това бе част от плана, въпреки че не ти го съобщих веднага. Какъв е проблемът?

Въздишайки, се опитах да опиша с думи въртележката от емоции и мисли, които се мотаеха в главата ми.

— Защото не е редно. Едно беше, когато не спях с теб, но сега не искам да се чувствам като държанка. Няма да ти бъда и гадже, и работник едновременно. Изборът е твой. Плати ми и спри да спиш с мен. Задръж парите и оставаме заедно.

Боунс се засмя искрено и дойде при мен.

— И се чудиш защо те обичам. В крайна сметка ти ми плащаш, за да те чукам, но ако спра, ще ти дължа двайсет процента от всяка поръчка, която поема. Дявол го взел, ти отново ме превърна в жиголо.

— Това… това не е… Мамка му, знаеш какво имам предвид!

Очевидно бе, че не бях мислила за нещата от тази гледна точка. Опитах да се измъкна от него, но ръцете му се сключиха около мен като стомана. Въпреки че все още святкаха от веселие, в очите му определено се прокрадна и един по-различен блясък. Тъмните ириси започнаха да позеленяват.

— Никъде няма да ходиш. Имам да заработвам двайсет хиляди долара и запретвам ръкави още сега…

Качихме се на самолета, след като опаковахме коловете и ножовете си и ги пратихме по куриер. Съвременната летищна охрана е толкова строга. В полето „Съдържание“ Боунс попълни „Тофу“. Леле, понякога имаше извратено чувство за хумор. Качихме се само с ръчния си багаж. Боунс отново ме остави да седна до люка и аз зачаках ускорението, което се усещаше, когато двигателите се събудеха за живот. Боунс затвори очи и забелязах, че пръстите му леко стискат облегалката, докато самолетът излиташе.

— Не обичаш да летиш, нали? — попитах изненадана. Той никога и от нищо не се страхуваше.