Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Това беше първият път за четири дни, в който го споменаваше. Лично аз можех да не повдигам въпроса за по-дълго.

— Не бой се, няма да ти се налага отново да ме разубеждаваш да не скачам от ръба на пропастта.

— Радвам се да го чуя.

Той се облегна назад в стола си, въртейки отново чашата си.

— Не си се свързвала със Спейд или с когото и да е друг, откакто си тук. Не си ли любопитна да разбереш дали са говорили с него?

Това ме накара да оставя вилицата. Не знаех какво цели е това, но Влад не правеше нищо без цел.

— Какво става, приятел? Опитваш се да раздвижиш кръвта ми? Отслабваш силите ми, преди да забиеш зъби? Не, не съм говорила с тях, а и не искам. Не се нуждая от още кървави детайли.

— Като например дали е сложил ръцете си на някоя точно в тази минута? Притискайки я, целувайки я… държейки я гола до себе си?

Чинията ми полетя през стаята, за да се разбие в каменната стена. Дори след като го направих, проклех себе си, Влад и най-вече Боунс.

— Просто наблюдаваш колко бързо ще загубя контрол, нали? Преценяваш ме? Е, малко съм сприхава, както би казал, така че ме извини.

Грабнах ленената си салфетка и се отправих към счупената чиния, решена да почистя собствената си бъркотия, но Влад беше по-бърз. Все още седнал, той ме дръпна към себе си.

— Какво правиш? — сопнах му се аз.

Хватката му се затягаше, докато почти ме нараняваше.

— Изисквам кървавата си цена.

Имах време да се напрегна преди устата на Влад да се наведе към гърлото ми и зъбите му да се впият.

От мен излезе вик, но не беше от болка. Влад смучеше силно, източвайки по-голямо количество от кръвта ми в себе си. В мен се разпростря пулсираща топлина е всяко негово засмукване. Вампирска отрова. Безвредна, но способна да произведе фалшиво, много приятно усещане за топлина.

— Влад, това е достатъчно…

— Не — прошепна той. — Още.

Придърпа ме по-близо. Сега бях наполовина увиснала насреща му, докато тези дълбоки всмуквания се усещаха така, сякаш изпращаха тръпки право през гърба ми.

Влад прокара ръцете си надолу по моите. Простенах. Бяха горещи, съвсем не като обикновената температура на вампир. Трябва да беше от пирокинезата му. Кръвта ми не можеше да ги стопли толкова бързо.

Точно толкова бързо, колкото ме сграбчи, Влад ме освободи. Облегнах се на масата, а краката ми бяха далеч по-неустойчиви от преди.

— Това трябва да ти даде нещо друго, за което да мислиш — каза той.

— Не, няма.

Дойде от мен на пресекулки. Изведнъж започнах да плача.

— Аз все още го обичам, Влад! Също така и го мразя, може би, но… все още го обичам.

Погледът му не трепна.

— Ще го преживееш.

Дали?

Не го казах на глас, не че имаше значение. Влад все пак можеше да ме чуе.

— Вече не съм гладна — беше това, което казах и напуснах трапезарията.

По-късно същата вечер, тъкмо се унасях в сън, когато леглото се размърда. Очите ми се отвориха по тревога, след което един пръст се притисна към устните ми.

— Аз съм. Искам да поговорим.

Вече бях будна. Хората обикновено не говореха, докато се намърдваха в нечие легло, както се описваше това, което правеше Влад.

— Наистина? — запитах с тежък сарказъм.

Той вдигна ръце извинително.

— Не стискай чаршафите до побеляване на кокалчетата, Кат. Не възнамерявам да те изнасиля.

— Там, откъдето идвам, когато хората искат да разговарят, го правят докато са изправени. — За да подчертая мнението си, се изправих. Да, стисках чаршафите доста силно. — Това намирисва на насилие, приятел.

Влад просто направи възглавницата под главата си по-пухкава и се засмя.

— Каква перфектна картинка на възмущение си, Жътварке, но и двамата знаем, че мога да изгоря тези чаршафи до пепел, ако поискам. Хайде сега, настрана от строгото ти възпитание от Средния запад, имаш ли нещо против, че съм тук с теб по този начин?

Захватът ми над завивките се отпусна. Имах няколко гледни точки. Влад беше много по-силен от мен, така че дори и да не запалеше чаршафите, ако искаше да ме насили, можеше да го направи. Плюс това, да се правя на прекалено благоразумна, след като изсмука около пинта от кръвта ми, изглеждаше лицемерно.

— Добре. За какво искаш да говорим.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?