Обречена на ранен гроб [bg]

Настръхнах от обидата и от споменаването на истинското ми име.

— И защо така, Драк? — сопнах се аз, използвайки името, от което и той не можеше да се отърве.

— Не можеш наистина да започнеш да го прежалваш, защото все още се чудиш дали наистина си е тръгнал. Затова не искаш да отидеш. Затова и ще допуснеш да бъдеш убита, защото си толкова разсеяна от това, че не забелязваш вампира в стаята си, докато той не пропълзи в леглото при теб. Уреди си нещата с Боунс веднъж и завинаги. След това продължи напред, със или без него.

— Знам, че е свършено — казах, с пресекващ глас — Той ми го каза високо и ясно.

— И се чудиш дали наистина го мисли. Чудиш се дали не го е направил само за да те нарани, както ти го нарани като тръгна с врага му по време на битката. Полудяваш от чудене дали той не чака да види ще го последваш ли ти така, както той е тръгвал след теб всички онези пъти.

— Спри да надзърташ в ума ми! — Да чуя тайните си размишления на глас беше като операция без упойка.

— Не е чак толкова лошо замислена идея — продължи хладно той. — Той да реализира най-ужасните ти страхове, както направи ти с него. По мое мнение това е справедливо наказание. Само че се съмнявам, че Боунс е възнамерявал да го направи.

— Тогава защо ми казваш да открия истината, ако смяташ, че отново ще бъда смазана?

— Защото, ако си права, той скоро ще чука на вратата ми. Ако ли не, тогава ще си опустошена, но непоколебима, тъй като си много по-силна, отколкото предполагаш.

Задъвках долната си устна. Да рискувам сърцето ми да бъде стъпкано отново, само за да видя дали това не е някаква странна вампирска игра на сила? И ако беше така, можех ли да го простя? Щях ли да искам да простя?

Така или иначе не знаех, за което предполагах, че е по-добре, отколкото да полудявам още повече, придържайки се към слабия лъч надежда за някакво чудо.

Влад трябва да го бе прочел в ума ми, защото кимна.

— Сутринта звънни на Спейд и уреди срещата си с Боунс. Боунс няма да откаже да се видите, без значение какви са намеренията му към теб. Тогава ще знаеш дали е приключило завинаги.

Това беше твърде много за размишляване, с ниско ниво на желязо в кръвта и малко количество сън. Легнах обратно с въздишка, забравяйки да бъда стеснителна за това че съм в леглото с него. Влад се настани до мен, слагайки глава на възглавницата ми.

— Кхъ-кхъ — прочистих гърлото си. — Не се ли съгласихме току-що, че сме само приятели?

— Не се стремя към секс. Просто измина много време, откакто съм спал до жена, която е значела нещо за мен.

— О. Е. — Парти с преспиване с Дракула? Имайки предвид всичко, защо не? — Добре, но хъркам.

Той се ухили.

— Бях под един покрив с теб за седмица, така че вече го знам.

Дарих го със злобен поглед, но след това се изпънах в леглото, както обикновено бих направила. Влад сложи ръка около мен и отпусна глава на възглавницата ми. Трябваше да съм засрамена да бъда в едно легло с него, особено както беше с голи гърди, а аз имах само дълга риза върху бельото си, но не бях. Беше приятно да заспивам отново до някого, дори и той да не беше този, който ми липсваше.