Синовете на Спарта [bg]

Кир прошепна благодарност към Ахура Мазда и тръгна към мястото си начело на масата. Всички млъкнаха, разговарящите застанаха мирно, а седналите се изправиха. Кир огледа залата и поклати глава, внезапно раздразнен от всички.

Заговори на гръцки, след което повтори речта си на персийски. Уроците по език също бяха част от дългия поход. Напредъкът тук обаче беше много по-бавен, отколкото се беше надявал.

— Виждате ли как сте се подредили на масата ми? Гърци от едната страна и перси от другата? Чуйте ме, вие не сте врагове. Виждал съм ви месеци наред да се храните и да тренирате заедно. Разменете си местата! Смесете се!

Падна голям смях, когато го направиха. Резултатът не беше точно очакваният, тъй като присъстващите просто се оказаха от другата страна на масата, но настроението се повиши и Кир беше доволен от това.

— Благодаря — каза той. Даде знак на дворцовия управител и всички слуги се изнесоха и оставиха гостите да си наливат сами виното от каните на масата. Някои от тях го направиха незабавно.

— Когато казвам, че сте приятели — продължи Кир, — това ми дава надежда за нашите хора и за бъдещето. Ние използваме различни монети, но всички ценят златото и среброто, където и да е било изсечено. Металът е най-важният. Седящите на тази маса може да говорят на различни езици, но всички сме воини. Ние разбираме несправедливостта. Разбираме безчестието.

Усмивките изчезнаха, когато гласът му стана по-твърд. Очите на всички бяха обърнати към принца. Кир говореше тихо, но никой друг в залата не издаваше звук и гостите чуваха всяка дума, изречена и на двата езика.

Кир погледна Клеарх и видя как спартанецът кима едва забележимо. Това беше моментът, който бяха планирали и подготвили. Макар да усещаше как сърцето му бие като сърце на птица, Кир се беше съгласил, че не могат да чакат, докато видят имперската армия на бойното поле. Трябваше да довери на хората си истинската си цел или да рискува да ги изгуби във възможно най-лошия момент.

— Яздих и вървях с вас през целия път от Сарди. Независимо какво ще се случи, вие вървяхте с мен през земите на Вавилон. Видяхте великия Ефрат, артерията на империята. Да ви имам до себе си изпълва сърцето ми с гордост. Но за някои от вас може би пътуването ще свърши тази вечер. — Той пое дълбоко дъх. Дори това просто действие беше нещо, изискващо мисъл и съзнателен контрол. Кир бавно се изправи, опря юмруци в масата и огледа присъстващите.