Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

От чувства тягостни обзет, Тристан се чуди занапред [208] как под властта на тоз копнеж би имал някакъв стремеж и казва си: „Изолда, мила, съдбата ти е отредила [212] друг път. От днеска любовта ни ще ми нанася тежки рани и липсата ти ще ме смазва. От щастието се отказвам [216] сега заради теб, любима. Във твойте дни и нощи има любовна радост и наслада. По теб копнея аз и страдам, [220] а ти живееш в задоволство и в рядко виждано охолство. Копнея аз по твойто тяло, а ти отдаваш го изцяло [224] на краля: той го притежава, и волно му се наслаждава. Щом днес съм от любов лишен, не виждам изход друг освен [228] с надеждите да се простя… … Заради ласките му тя без срам и съвест ме заряза и ме накара да намразя [232] жените въобще. Тя знае как безутешно се терзая и колко съм сега злочест. Признавам, че и друга днес [236] показва интерес към мен и затова съм раздвоен. Но ако пък не бе така, тогава моята тъга [240] ще е съвсем непоносима. След като няма как да имам сега туй нещо, към което, безспир ми се стреми сърцето, [244] остава ми копнежът само. Днес избор по-добър аз нямам. Какви надежди в мен ще храни любов, нанасяща ми рани? [248] След толкова беди и мъка, аз мисля, че една разлъка от болката ще ме избави, щом тя тъй лесно ме забрави. [252] Но, Господи, как в нея стана такава корена промяна!… Щом между двама ни остава известна нежност, как тогава [256] тя ще отхвърли любовта ни? При мен туй няма как да стане. Ако тя бе ми изменила, душата й би известила [260] душата ми. Не, няма как да не разбира тя все пак дали ми прави добрини или докарва ми злини. [264] Сърцето ми сега разбира, че нейното сърце пулсира все още със любов по мене. И ако моето тежнение [268] сега не се осъществява, нима Изолда заслужава да бъде с друга заменена? С какви тегла бе заплатено [272] за нашата любов до днес. Ако аз чувствам се злочест и ако ме гнети обида, това не значи да отида [276]