Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Женитбата159
От чувства тягостни обзет,
Тристан се чуди занапред [208]
как под властта на тоз копнеж
би имал някакъв стремеж
и казва си: „Изолда, мила,
съдбата ти е отредила [212]
друг път. От днеска любовта ни
ще ми нанася тежки рани
и липсата ти ще ме смазва.
От щастието се отказвам [216]
сега заради теб, любима.
Във твойте дни и нощи има
любовна радост и наслада.
По теб копнея аз и страдам, [220]
а ти живееш в задоволство
и в рядко виждано охолство.
Копнея аз по твойто тяло,
а ти отдаваш го изцяло [224]
на краля: той го притежава,
и волно му се наслаждава.
Щом днес съм от любов лишен,
не виждам изход друг освен [228]
с надеждите да се простя…
… Заради ласките му тя
без срам и съвест ме заряза
и ме накара да намразя [232]
жените въобще. Тя знае
как безутешно се терзая
и колко съм сега злочест.
Признавам, че и друга днес [236]
показва интерес към мен
и затова съм раздвоен.
Но ако пък не бе така,
тогава моята тъга [240]
ще е съвсем непоносима.
След като няма как да имам
сега туй нещо, към което,
безспир ми се стреми сърцето, [244]
остава ми копнежът само.
Днес избор по-добър аз нямам.
Какви надежди в мен ще храни
любов, нанасяща ми рани? [248]
След толкова беди и мъка,
аз мисля, че една разлъка
от болката ще ме избави,
щом тя тъй лесно ме забрави. [252]
Но, Господи, как в нея стана
такава корена промяна!…
Щом между двама ни остава
известна нежност, как тогава [256]
тя ще отхвърли любовта ни?
При мен туй няма как да стане.
Ако тя бе ми изменила,
душата й би известила [260]
душата ми. Не, няма как
да не разбира тя все пак
дали ми прави добрини
или докарва ми злини. [264]
Сърцето ми сега разбира,
че нейното сърце пулсира
все още със любов по мене.
И ако моето тежнение [268]
сега не се осъществява,
нима Изолда заслужава
да бъде с друга заменена?
С какви тегла бе заплатено [272]
за нашата любов до днес.
Ако аз чувствам се злочест
и ако ме гнети обида,
това не значи да отида [276]
вернуться
159
Епизодът се съдържа в ръкопис Снийд-1 (по името на първия му притежател) и се съхранява днес в Оксфорд. Между него и предишния епизод („Срещата в градината“) следва да положим няколко други части, за които съдим от творбите на Брат Робер и на Готфрид Страсбургски. След сбогуването си с Изолда Тристан отива в Нормандия, после в Германия на служба при императора, а според Брат Робер пребивава и в Испания — все като наемен рицар. След това се установява в Малка Британия (континентална Бретан) и постъпва на служба в двора на местния херцог. Сприятелява се със сина му Каердин и проявява интерес към дъщерята на херцога — Изолда Белоръката.
Перейти на страницу: