Колелото на Осхайм [bg]

— Как умря?

— Термоядрено устройство бе детонирано над града, в който живееше. — По бледото лице на призрака за момент се мярна тъга.

— Какво?

— Експлозия.

— Строителско слънце?

— Ядрено устройство… прилича на слънцето, да.

— Защо Строителите са се самоунищожили? — Гариус се взираше в дребния призрак, реещ се над празната си кутия, а голямото му чело изпъкваше над напрегнатите му очи.

Призракът затрепка и за частица от секундата видях как по кожата му избиват мехури, все едно си спомняше жегата.

— Без особена причина. Ескалация на риториката. Една плочка от доминото пада, бута следващата и след няколко часа всичко беше пепел.

— А защо искат да го направят отново? — попита Гариус. — Защо искат да ни унищожат?

— За да оцелеят. — Далечният ни предшественик премести поглед от Гариус към мен и обратно към Гариус, сякаш за първи път ни забелязваше като хора, а не само като гласове с въпроси. — Продължителната употреба на воля нарушава баланса… — Той млъкна, взорът му сега беше вперен в нещо далечно на някакво друго място. — Уравнението на Рехенберг, така го наричаха, то описва промяната — онова, което вие наричате „магия“. За да съм честен, ние също го наричахме магия. Може би един на десет хиляди го разбираше. Останалите знаехме само, че учените са променили начина, по който работи светът, и бам — магията е станала възможна! Свръхсили! Обаче не беше като днес — беше по-трудна за използване, — минавахме обучение и…

— Нашите заклинания нарушават баланса на вашето уравнение — прекъсна го Гариус. — Защо ще ни убивате?

— Ако всички умрат, няма да се използва повече магия. Уравнението може да се балансира от само себе си. Промяната може да спре, светът да оцелее и информационните ехота, съхранявани дълбоко в мрежата, да бъдат запазени.

— Ще ни пожертвате заради някакви си ехота? Но… вие не сте истински. Не сте живи — казах аз. — Вие сте спомени в машините.

— Аз се чувствам истински. — Призракът Джеймс допря ръце до прозрачните си гърди. — Чувствам се жив. И искам това да продължи. Така или иначе, ако не ви унищожим, вие ще се унищожите сами, отнасяйки и нас със себе си.

Тук беше прав, но ми беше трудно да симпатизирам на всяка гледна точка, която може да ме погуби.

— Тогава защо сме още тук? Защо само две експлозии?

— Има разногласие. Мнозинството не подкрепя ядреното решение. Засега. Гелет беше случайност. Хамада беше тест, който се обърка.

— Защо ни казваш всичко това? — На негово място аз нямаше да съм толкова откровен.

— Аз съм библиотечен запис. Целта ми е да отговарям.

— Но някъде… в машините… има пълно копие на Джеймс Алън Кендет? Със собствени мнения и желания?

Призракът кимна.

— Така е.

— Може ли Колелото да бъде завъртяно обратно? — попита Гариус с внезапна настойчивост.

Пауза.

— Имате предвид инсталацията ИКОЛ в Лайпциг? — Джеймс говореше така, сякаш чете от книга.

— Колелото на Осхайм.

Джеймс Алън Кендет кимна. Направи още една пауза.