![Колелото на Осхайм [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/2/koleloto-na-oshajm-bg-download.jpg)
Колелото на Осхайм [bg]
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-863-3
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Колелото на Осхайм [bg]». Краткое содержание книги:
Сега поне разбирах каква спешност — или отчаяние — е накарала Червената кралица да слезе от трона си, да остави любимия си град в опасност и да тръгне на война към една далечна земя на възраст, в която много баби са побелели и сбръчкани, плетат си кротко в някой ъгъл и отброяват последните си дни.
— Месеци! — повторих пак, за да видя дали вкусът на думата ще се подобри. Не се подобри. Някога може да съм казвал, че шест месеца са цяла вечност, но точно в момента ми се струваха крайно недостатъчно. По някаква причина в ума ми изникна бебето на Дарин, макар че бях видял от него само пухкави розови крачета, ритащи във въздуха, и пухкави розови ръчички, посягащи към натежалите от мляко гърди на Миша. А и, честно казано, не гледах бебето. За шест месеца то нямаше да стигне далеч.
— За вас по-малко от седмица, ако стените ви не издържат. — Лунтар бръкна под плаща си и мечът ми подскочи да застане между нас. — Месеци за света.
— Седмица! — изквичах. — По-малко от седмица? — Колко далеч можех да стигна с бърз кон за по-малко от седмица? — Това не е правилно! Нападение тук? Армия ли идва? Мъртвия крал ли е? Някой трябва да направи нещо! Трябва да…
— Подарък, Голот. — Лунтар пренебрегна паниката ми и извади бяла кутия с формата на куб със страна петнайсет сантиметра. — Веднъж ти ми даде една медна кутийка, която притежаваше, и тя се оказа много полезна. Сега ти връщам услугата. — С изключение на бледорозовите петна, където изгарянията му бяха оцапали повърхността, кутията беше без шарки или украса, куб със заоблени ъгли, изработен от бяла кост. Може би слонова… или…
— Това пластимаса ли е? — попитах. — Творение на Строителите? — Опитах се да запазя гласа си невъзмутим, но думите „по-малко от седмица“ се въртяха непрестанно в главата ми заедно с образа на новия ми кон, Убиец, който ме чакаше в конюшните.
— Точно така, пластимаса. — Лунтар остави кутията до Гариус.
— Какво има вътре? — попитах, преди Гариус да успее да изрече нещо с кривата си уста.
— Призраци.
11.
Забързахме към тронната зала, за да говорим с Лунтар под закрилата на най-силните защитни заклинания на Червената кралица. По целия път дотам трябваше да се сдържам да не ръчкам носачите на Гариус, докато мъкнеха паланкина през двореца. Успях да убедя сам себе си — поне когато не гледах към Лунтар, — че не бива да взимам прекалено на сериозно предсказанията на един случаен гадател. Но погледнех ли ужасната му външност, ми беше трудно да си го представя като шарлатанин. И все пак, както удавникът се хваща за сламка, аз се хващах за мисълта, че той може и да греши, или поне да лъже.
Тронната зала никога не е била оживено място. Но в дните след заминаването на Червената кралица нещата се бяха променили. С паланкина на Гариус, оставен пред трона на баба, залата като че ли беше придобила нов живот. Освен болногледачките си старецът имаше списък с музиканти, които идваха и си отиваха, изпълвайки въздуха с песни и звуци на различни народи, докато той се занимаваше с прошенията на поданиците си. Разговаряше предимно с търговци, както от благороден, така и от скромен произход, тъй като според неговата теза народите се развиваха чрез търговия и производство, а всичко останало беше на втори план.
Веднъж ми беше казал: „Разправят, че парите са в основата на всяко зло, Джалан, и може да е така. Но те са също в основата на сума ти хубави неща. С пари можеш да нахраниш поданиците си, да напълниш стомасите им и ще имаш мир. Нуждата води до война.“
Тази спокойна атмосфера се изпари при бързото ни пристигане. Малобройните придворни усетиха, че погребението на един принц не е най-лошото нещо, което ще ни донесе днешният ден.
Прислужниците на Гариус го положиха върху кушетка с множество възглавници, които го крепяха в както изглежда най-малко неудобна поза. Аз стоях пред него и потропвах неволно с крак, докато гледахме как дворцовата стража извежда от стаята последните молители за деня. Днешните музиканти, група цигани от далечния остров Умбер, си събраха припряно инструментите и нотите.