Плясъкът на крилете му [bg]

Тя довърши историята си. Била омъжена на четиринайсет, въпреки шумните ѝ протести за възрастта на мъжа, неизвестността му и че там, където земята му е равна, е прекалено равна, а където е планинска — ужасно планинска. В добавка лете било прекалено горещо, а зиме — прекалено студено. Трябвало да минат близо четири години в цупене и неприветливост, докато започне да оценява добрия си късмет. Даниел, четвърти маркграф на Халикарнасус, бил интелигентен, мъдър и нетрадиционен човек, макар че грижливо криел своята нетрадиционност, за да не плаши семейството и съседите си. Освен това обожавал Артемизия и поведението ѝ повече го забавлявало, отколкото да го дразни, макар че имал пълното право да се дразни, като се има предвид колко недодялана и груба била с него отначало. Макар че не винаги ѝ угаждал, я окуражавал в необичайните ѝ интереси — от обич и за да спечели сърцето ѝ, а и от любопитство да види докъде ще я отведе това. Той самият не се интересувал от войната, но разбирал, че малката му непрофесионална армия е почти безполезна, така че нямало нищо лошо в това да остави жена си да я командва.

Артемизия спечелила подкрепата на армията и се отървала от офицерите, които от естествен егоизъм ѝ се противопоставяли, като разделила войниците на две и им предложила да изиграят три военни игри. После се обзаложила с офицерите на три хиляди долара, че ще ги спечели и трите. Ако загубят, трябвало да си подадат оставката. Били ѝ останали три хиляди от зестрата ѝ (Даниел ѝ я върнал в деня на венчавката им) и тя използвала хиляда от тях, за да подкупи войниците, които сега се намирали под нейно командване и също не били особено щастливи от това, преди тя да им плати толкова пари. Разполагала с две хиляди и петстотин души — предимно фермери, техните ратаи и смесица от пивовари, хлебари и ковачи. Разполагала с три месеца.

Отначало мъжете се трудели усърдно, защото им плащала — но само за резултати. Всяка седмица възнаграждението се покачвало, но само ако успеят да пробягат през полето по-бързо или да носят тежък товар по-дълго. Разделила ги на групи с различни свирепо звучащи имена и ги облякла в жилетки с различни цветове, като мъдро избегнала небесносиньото на детските си кукли. Всеки, който не показвал подобрение, бил лишаван публично от жилетката си и изхвърлян. Но ако впоследствие преминат изпитанието, на което са се провалили, с по-добър резултат, били възстановявани. Тя допускала някои грешки — но парите и извинението като че ли лекували всичко. След изтичане на трите месеца, игрите започнали. Били доста сурови, въпреки че войниците използвали омекотени с плат пръчки вместо мечове и копия, и имало много ранени. Артемизия спечелила с лекота и трите игри — заради таланта си, но и защото противниците ѝ били интелигентни, но самодоволни офицери, или тъпи и самодоволни офицери. Тя запазила някои от първите и започнала нова поредица от сурови игри, за да поправи грешките си — които знаела, че са много. Поръчала си книги от големи авторитети в изкуството на войната от всички краища на света — и открила, че повечето от тях са влудяващо неясни относно това, което искала да научи: подробностите как действително се прави нещо. Един след друг бомбастичен авторитет разправял за, да речем, нощния марш на генерал А, който дръзко заобиколил и изненадал генерал Б — но подробностите за това как се придвижват хиляда мъже по гадни каменисти пътеки без светлина, без да си счупят краката или да паднат в някоя пропаст — неща, които човек действително трябва да знае — почти винаги отсъствали. Това, което оставало, били само приказки за деца и мечтатели.