![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Вярно е.
Не бе имала намерение да показва, че доброто мнение на другите хора я интересува толкова. И наистина не я интересуваше. Поне не много. Но все пак я интересуваше. И беше толкова сърдита, че не ѝ отдават заслуженото, че този изненадващ комплимент я хвана неподготвена.
— Разкажи ми тогава — каза Кейл.
Навярно дори момичетата и тортите не могат да се сравняват с насладата от това, човек с най-висока репутация да те уведоми за уникалната ти гениалност. Кейл може и да беше отровител на кладенци и убиец, но Артемизия откри, че тези неприятни качества минават на заден план, щом стана ясно, че той хем знае за какво приказва, хем страшно ѝ се възхищава. Не само ласкателството я сгряваше. Въпросите му, скептицизмът и съмненията, на които тя успя да отговори без изключение, ѝ доставяха такова удоволствие, сякаш умели ръце масажират схванатите мускули на деликатната ѝ шия и рамене. Тя вече беше на близо трийсет години, и макар да бе харесвала покойния си съпруг, който я обожаваше и задоволяваше странните ѝ интереси, не бе обичала нито него, нито друг мъж. Мъжете я желаеха не защото беше красива по някакъв традиционен начин, а поради неземната ѝ отнесеност и липсата на интерес към тях, която също ги озадачаваше. Накратко, те я намираха за вълнуващо загадъчна, но докато възхваляваха нейната мистериозност, не осъзнаваха, че тя не иска да бъде загадъчна. Тя искаше да ѝ се възхищават заради способностите ѝ, да я ценят заради нейната разсъдливост, хитрост и ум. Кейл, без да показва някакъв явен интерес към нея като жена, разбираше нейната гениалност и ѝ го излагаше във възхитителни подробности в продължение на няколко часа.
До края на вечерта тя беше вече наполовина влюбена (та как би могла да не е?). И двамата бяха еднакво смаяни, че другият не заема важен пост, като се има предвид колко са великолепни. Никой от двамата, вероятно по подобни причини, нямаше представа колко са дразнещи за околните. Не им беше лесно да разберат, че никой, особено пък ако не е талантлив, не иска да излага на показ липсата си на способности. Той се уговори с нея да се срещнат пак на другия ден във винената градина на Раундхей парк, което я зарадва, и каза, че ще доведе един свой приятел, ако е достатъчно добре, което не я зарадва толкова. После изчезна. Внезапното му оттегляне го направи загадъчен в нейните очи, а също така я смути; той бе изглеждал така запленен от нея, а после си беше тръгнал изведнъж, почти безцеремонно. Малко я объркваше фактът, че от това той само изглеждаше още по-привлекателен. Истината беше, че Кейл си тръгна толкова внезапно, защото почувства, че ще повърне. Копнеейки да избегне лошото впечатление, което може да направи това, той си тръгна изведнъж и едва успя да стигне до улицата отвън, преди да започне да повръща.
— Артемизия някоя си? — каза ИдрисПюк на следващата сутрин. — Изобщо не би ми минало през ума, че е твой тип.
— Тоест?
— Малко е префърцунена.
— Префърцунена ли?
— Преструва се на мила и загадъчна — с тия трепкащи мигли и взиране в далечината.
— Не се преструваше, просто беше отегчена. Тя е изключително умна жена.
— Не мислиш ли, че онова, дето разправят за нея, е малко преувеличено?
— Щом казвам, че не е преувеличено, значи не е. Разпитах я за всичко, опитах се да я разпердушиня цялата, но тя устоя. Истинско чудо е.
— Е, щом Големия умник има толкова добро мнение за нея, трябва да хвърлим едно око.
— Защо?
— Човек с такива способности, но не толкова надут като теб, може да ни е много полезен.
— ИдрисПюк иска да те види, а също и Випонд.
Артемизия беше развълнувана от това. Не бе човек, който може да прикрие ентусиазма си — очите ѝ се разшириха, миглите ѝ, дълги като на шпаньол, затрепкаха, сякаш пращайки отчаяни сигнали към далечен бряг. В нея имаше нещо; може би най-важното беше, че тя не е Томас Кейл. Наистина, много му се гадеше от самия себе си. Да се намираш в компанията на болник през цялото време си е изтощително, дори когато болникът си ти: винаги се чувстваш ужасно, никога не ти се ходи никъде, постоянно спиш, или пък, ако си буден, искаш да заспиш отново. Тя много го харесваше, което доста помагаше, тъй като момичетата обикновено се страхуваха от него. А понякога — още по-зле — си въобразяваха, че тази съблазнително лоша репутация е маска, която може да бъде свалена от някоя чувствителна жена, за да разкрие сродната душа отдолу. Те не разбираха, че има някои души, не задължително жестоки или лоши, с които е по-добре да не се свързваш.
Друго нещо в Артемизия, което омайваше Кейл, беше, че за първи път е срещнал човек с история, по-странна от неговата собствена. Артемизия винаги бе представлявала загадка, защото не беше мъжкарана. Всъщност, смятаха, че се държи по-момичешки и от малките момиченца — за разлика от по-голямата си сестра, която се славеше с грубото си и шумно поведение. Артемизия обичаше розовото и женствените цветове, от които те заболяват очите; носеше толкова воланчета и финтифлюшки, че бе трудно да се намери скритото сред тях момиченце, и имаше колекция от кукли, които наброяваха стотици. Придворните започнаха да забелязват, че сутрин тя облича и съблича куклите, бъбрейки като малоумна, подобно на малките деца: хокаше куклите си, че са се изцапали или се карат помежду си, или носят неподходящи ръкавици за вторник, а следобед ги подреждаше в големи женствени фаланги от розово и небесносиньо и обмисляше най-добрия начин да ги изтреби. Войници с черничеви фусти се биеха до смърт с нередовни войски с лилави пастелни бонета и кавалерия, яздеща макари, с нежносини кюлоти.