В здрача на вторник [bg]

Фрида си пое дълбоко дъх.

— Това ли е всичко?

Джоузеф й показа един хартиен плик.

— Донесли сме ти кифлички. Ще влезем да ти направим силно кафе.

Фрида се качи на горния етаж, взе си душ и докато отдолу се чуваше тракане на съдове, тя навлече чифт дънки и черен пуловер и нахлузи маратонки на босите си крака. Когато слезе долу, те подреждаха на масата взети напосоки чаши и чинии. Джоузеф беше запалил огъня в камината. Рубен наливаше кафето. Джак се появи от кухнята с два буркана конфитюр и пакет масло. Неразпечатан, помисли си Фрида, въпреки че на вратата на хладилника имаше отворен пакет. Но нима това имаше значение? Джоузеф й подаде чаша с кафе и тя тъкмо я опря до устните си, когато входният звънец отново иззвъня. Тя отвори вратата. На прага стоеше Саша.

— Не знам дали си чула — започна Саша. — Исках да дойда възможно най-бързо и… — Тя млъкна, когато през отворената врата видя насядалите в хола мъже.

— Тъкмо закусваме — каза Фрида.

Саша вдигна ръката си с хартиения плик, който носеше.

— Купих кроасани от бистрото на №9. Още са топли.

Тя влезе, наляха й кафе, а след това гостите един през друг започнаха да говорят, че всъщност положението не е чак толкова лошо и че никой от хората, които я познаваха, или по-скоро никой разумен човек не би взел насериозно публикуваното във вестника, а ако реши, би могла да ги даде под съд. Фрида вдигна ръка.

— Спрете — помоли ги тя. — Изобщо не искам да чета какво са написали. По-добре някой да ми обясни с две думи за какво става въпрос.

Настъпи мълчание.

— Основно се акцентира върху това, че тя е жертва — каза Рубен.

— И че всички имат вина за това — допълни Джак.

— Включително и ти самата — обади се Саша. — А снимката наистина е хубава. Но не и надписът под нея.

— Всичко това са гадни измислици — каза Джоузеф възмутено.

Тези хора бяха нейни истински приятели и бяха дошли при нея, водени от най-добри намерения. Но Фрида се чувстваше потисната от четирите чифта очи, които я гледаха, в очакване да видят реакцията й.

— Добре, добре — изрече Фрида с ясен глас. — Какво друго казва тя за мен?

Те се спогледаха притеснено.

— Хайде, говорете — настоя Фрида.

— Казва, че си се възползвала от нея — започна Саша, говорейки припряно. — Което е направо абсурдно, защото ти не пожела да получиш публично признание за това, което направи. А всъщност ти беше тази, която я спаси.

— Тя не мисли по този начин — отвърна Фрида. — В дома на Рийв е намерила някаква сигурност. Аз я измъкнах оттам и тя се озова в големия лош свят.

— Твърди, че си искала да се прославиш — обади се Рубен.

— Нещо друго? — попита Фрида. Те отново се спогледаха притеснено. — Просто ми кажете. Иначе ще го чуя от хора, които не са ми приятели.

Когато Джак заговори, устата му беше пресъхнала.