В здрача на вторник [bg]

— Не. Имам предложение за теб. — Тревогата на Джак премина в любопитство. Той нетърпеливо запристъпва от крак на крак и тя му предложи да седне.

— Искаш ли кафе?

— Не, благодаря. Какво има?

— Бих желала да се срещнеш с Кари Декър.

— Кари Декър? Съпругата на Алън? Защо? Какво се е случило?

— Като неин терапевт.

— Неин терапевт?

— Недей да повтаряш всяка моя дума.

— Аз ли?

— Джак, ти си психотерапевт. Имаш пациенти. Това ти е работата. Молбата ми е да се срещнеш с Кари Декър и да започнете сеанси. Тя има нужда от помощ и мисля, че ти си подходящият за нея терапевт.

— Нали не го казваш просто за да ме поласкаеш?

Фрида се намръщи.

— Нима смяташ, че бих те препоръчала на една отчаяна жена, само за да ти повдигна самочувствието? Освен това тя може да реши, че не си подходящ за нея.

— Да, разбира се.

— А ти от своя страна, след първата консултация може да решиш, че нещата няма да се получат.

— Точно така.

— Тя е в състояние на шок. Когато Алън, за когото не е имала съмнения, че е собственият й съпруг, я е напуснал, това е било истинска катастрофа за нея, но след това, което Дийн й е причинил…

— Това е прекалено много за мен — поколеба се Джак. — Не знам дали ще се справя.

— Ще се справиш. Винаги можеш да ме потърсиш, за да обсъдим нещата. Ще видя какво ще каже Кари.

Джак се изправи, дръпна догоре ципа на якето си и нахлузи жълто-лилава плетена шапка върху разрешената си коса.

— Между другото — каза той неочаквано. — Сол Клайн.

Фрида замръзна на мястото си. Сякаш някой я беше ударил с юмрук в стомаха.

— Какво? — Едва успя да овладее гласа си.

— Д-р Сол Клайн. Прочутият Сол Клайн, на чието име е кръстено болничното крило. Той е твой дядо.

— И?

— Но това е невероятно. Той е легенда, пионер в своята област. Защо досега не си ми казала?

— Защо да го правя?

— Познаваше ли го?

— Не.

— Но това е нещо много специално.

— Така ли? — Гласът на Фрида беше студен, като че ли тя самата замръзваше от студ.

— Значи е семейна традиция?

Джак вече се чувстваше неловко. Нещо не беше наред.

— Кое по-точно? — тросна се тя и той съвсем се обърка.

— Лекарската професия.

— Баща ми не беше лекар.

— А какъв беше?

— Ще закъснееш, Джак.

— Но аз не бързам заникъде.

— Тогава аз ще закъснея.

— О! Добре. Тръгвам, тогава. — Той се засуети край отворената врата, краищата на шала му се мятаха, а на лицето му се появиха бели петна от студения въздух.

След като Джак си тръгна, Фрида се отпусна във фотьойла си до камината и поседя няколко минути, загледана невиждащо в танцуващите пламъци. После взе вестника и дума по дума, страница след страница, прочете историята. Накрая го скъса на парчета, смачка го на малки топки и ги хвърли в огъня.