Произход на политическия ред [bg]

По думите на един учен: „С идеала си за царя мъдрец конфуцианската философия може да се опише като абсолютизъм, проникнат от морални ценности; за разлика от нея легизмът може да бъде обрисуван като откровен абсолютизъм, който отрича морала в човешкото управление." Конфуцианството не предвижда никакъв институционален контрол над властта на императора; то препоръчва образование за принца, контролиране на неговите страсти и възпитаването му да се чувства отговорен пред своя народ. Добро управление благодарение на образоване на принца не е непозната практика в западната традиция; това всъщност е предложената от Сократ система в описанието му на праведния град в „Държавата" на Платон. Степента, до която китайските императори действително са отговорни пред своите поданици, а не използват конфуцианския морал, само за да узаконят себелюбието си чрез властта, е тема, която разглеждам в следващите глави. Но легистите отричат дори претенцията за морално управление, заявявайки безцеремонно, че управляваните съществуват заради управниците, а не обратното.

Не бива да ни подвежда легисткото изтъкване на законността, тъй като учението няма нищо общо с върховенството на закона в смисъла, в който използвам израза в тази книга. На Запад, в Индия, както и в мюсюлманския свят още преди възникването и независимо от държавата е съществувало законодателство, осветено от религията и защитавано от йерархията на свещеници и духовници. Това законодателство е по – древно, по – върховно и по – легитимно от настоящия владетел, поради което той е длъжен да го съблюдава. Това е смисълът на върховенството на закона: дори кралят или императорът се подчиняват на закона и не са свободни да действат по собствено усмотрение.

В Китай никога не е съществувал такъв тип върховенство на закона, а още по–малко за легистите. За тях законът не е нищо повече от кодифициране на разпорежданията на краля или владетеля, които са по–скоро заповеди, а не закони в смисъла на Фридрих Хайе[52]. Тяхното предназначение е да защитават единствено интересите на владетеля, а не на общия консенсус от морални норми, валидни за общността като цяло. Единственото сходство между легистките принципи и съвременното разбиране за върховенство на закона е схващането на Шан Ян, че наказанието следва да се прилага справедливо спрямо всички членове на обществото и аристократите не са можели да избегнат общата приложимост на закона.