Измамна светлина [bg]

— Попита Андре Кастонге колко му е голям чепът.

— Не е вярно. Попитах го колко голям чеп е. Има разлика. Рут разтвори палец и показалец на около пет сантиметра. Клара не се сдържа и се ухили самодоволно. Често й се бе приисквало да зададе този въпрос на галеристите. Хотелиерката поклати глава и продължи:

— После попита онзи, другия…

— Франсоа Мароа? — подсказа Клара. Щеше й се да бе изпратила Доминик и Рут при двойката художници и да се беше заела лично с арт дилърите, но още не се чувстваше готова да се изправи пред Андре Кастонге. Особено след обаждането му и след последвалия разговор между нея и Питър.

— Да, Франсоа Мароа. Попита го кой е любимият му цвят.

— Стори ми се, че може да е от полза да знаем — оправда се възрастната поетеса.

— И върши ли ни работа? — попита Доминик.

— Не чак толкова — призна Рут.

— Значи въпреки безмилостния разпит никой от мъжете не е признал, че е убил Лилиан Дайсън? — обобщи Мирна.

— Бяха учудващо непоклатими — заяви хотелиерката. — Макар че Кастонге се изпусна и призна, че първата му кола е била гремлин[63].

— Не ми казвайте, че това не е налудничаво — вметна Рут.

— А при вас как мина? — попита Доминик и се пресегна към чашата с лимонада.

— Не съм сигурна — отвърна Мирна и с едно движение почти изпразни купичката кашу в шепата си. Обърна се към Клара: — Хареса ми как затапи оня тип Норман, когато той спомена Дени Фортен.

— Какво имаш предвид? — изненада се художничката.

— Ами, нали му каза, че лично си поканила Фортен? Всъщност, като се замисля, ето ти още една загадка. Какво е търсел Дени Фортен в селото?

— Неприятно ми е да ти го съобщя — призна художничката, — но наистина го поканих.

— За кой дявол ти е притрябвало да го правиш? — възкликна Мирна. — И то след всичко, което ти причини този мръсник!

— Ако отбягвах всички собственици на галерии и търговци на произведения на изкуството, които някога са ми отказвали, на празненството нямаше да има гости.

За пореден път Мирна се удиви на способността на приятелката си да прощава и на безбройните ситуации, които я предизвикваха отново и отново да проявява великодушие. — Книжарката се смяташе за относително уравновесен човек, но се съмняваше, че би могла да оцелее дълго в арт средите, където виното и сиренето вървяха ръка за ръка с удари под кръста и забити ножове в гърба.

Запита се кой ли още е получил прошката на Клара и е бил поканен, без да го заслужава.