Златният бряг [bg]

Най-известната й картина е на коня й, тъпия Занзибар, който, ако не нещо друго, поне е едно великолепно животно. На картината Занзибар е застанал под лунната светлина в рушащия се стъклен вестибюл на Лорълтън Хол, бившия замък на Луис С. Тифани. Сюзън иска да ме нарисува в същата обстановка, застанал гол на лунната светлина. И макар че тя ми е жена, малко се срамувам да стоя така гол пред нея. А освен това имам странното усещане, че на картината ще изляза като кентавър.

Клиентите на Сюзън са най-вече местни новозабогатели, които живеят в онези типови замъци, построени върху земите на старите имения. Тези клиенти купуват всичко което Сюзън нарисува, и плащат от три до пет хиляди долара на платно. Тя рисува по два-три пейзажа на година и с парите, които получава, поддържа двата си коня. Аз лично смятам, че би могла да рисува по още две-три картини и да ми купи нов мустанг.

— Защо не искаш да ми позираш гол?

— А ти какво ще направиш с картината?

— Ще я окача над камината. Ще ти го удължа с още осем сантиметра, ще поканим гости на коктейл и ти ще бъдещ заобиколен от почитателки.

Тя се разсмя.

— Я се осъзнай.

Отправих се по посока към залива Хемпстед, където имаше няколко уединени плажа, на повечето от които бях имал поне по едно сексуално преживяване. Има нещо в соления въздух, което страшно ме възбужда.

Замислих се за картините на старите имения, които Сюзън бе нарисувала, и се питах защо ли иска да пресъздаде и запази чрез маслените си бои този рушащ се свят и как успява да го направи да изглежда върху платното толкова примамлив. Дойде ми наум, че ако се нарисува едно здраво имение, картината би била скучна и обикновена, а в тези разрушени палати наистина имаше някаква ужасна красота. В земите на тези имения все още могат да се видят мраморни фонтани, статуи, имитации на римски развалини, като тази в Алхамбра, класически храмове на любовта, като този, който имаме в Станхоуп, белведери, фантастични детски къщички за игри, като тази на Сюзън, чайни, оранжерии, езера с павилиони, водни кули, построени да изглеждат като наблюдателници, и балюстрадни тераси, от които се открива просторна гледка към земите и морето. Всички тези самотни постройки придават някаква причудливост на пейзажа и той изглежда така, сякаш някой е построил и изоставил декорите за филм-приказка преди много години.

Картините на Сюзън ме карат да виждам тези познати руини по различен начин, което, предполагам, е отличителната черта на добрия художник.

— Някога рисувала ли си гол мъж? — попитах я аз.

— Не казвам.

Забелязах пред нас портите на старото имение Фокслънд, сега част от Нюйоркския технически университет. Много от тези огромни имения се превърнаха в училища, конгресни центрове и почивни домове. Няколко цели имения бяха собственост на общината, както коментирахме с Лестър, и някои от тях бяха реставрирани и отворени за посещения — все едно живи музеи на един период от американската история, който все още не си беше отишъл съвсем.