Колекционери на смърт [bg]

— Човек не проверява всяко конче в дрехата, за да се увери в нейното качество, детектив. Напълно достатъчно е, че Рубин ме осведомява за хода на най-важните дела.

Умеех да чета между редовете и разбрах, че Хамърли не се интересува какво работят подчинените му, докато не настъпи моментът да се изпрати фактура на клиента.

— За всички преговори ли ви съобщава?

— Държа пръста си на пулса на работата, образно казано. Запознат съм с всички дела, които води нашата фирма, в общи линии, разбира се. При воденето на преговори ситуацията непрекъснато се променя, усещат се различни флуиди…

— И върху какви точно флуиди работеше напоследък господин Койл?

Хамърли ме изгледа накриво, но явно размисли и отговори сравнително учтиво:

— Имаше няколко задачи. Работеше по едно дело в арбитражния съд във връзка с преразход на средства при изграждане на участък от магистрала. Опитваше се да уреди споразумение между група за опазване на околната среда и собственик на строителна компания. Предстоеше сключване на нов договор между синдиката на докерите и градската управа. Дотогава има още няколко месеца, но е необходима сериозна подготовка.

Досетих се, че това е работата, за която говореше Арагорн. Реших да сменя тактиката:

— Работил ли е по дела, за които не сте знаели? Нещо като частна работа.

— Не! — прекалено бързо отвърна Хамърли.

— Знаете ли дали някой от клиентите му го е търсил като посредник при сделки с картини?

Стори ми се, че за миг очите му се разшириха от страх. Той се втренчи в мен, след няколко секунди се намръщи:

— Какви пъртини?

— Картини, сър. Рубин споменавал ли е, че урежда някаква сделка с произведения на изкуството?

Хамърли сви длан и я вдигна зад ухото си.

— Изкуство! Работил ли е върху договори, свързани с картини или други форми на изкуството?

Той поклати глава:

— Не, никога. Мога ли да попитам накъде биете?

Обаче аз не се отказах, а продължих да настоявам:

— Сигурен ли сте? Може би…

Уорън Хамърли демонстративно се загледа в платинения си ролекс. Внезапно се изправи и заяви:

— Извинете, господа, но бях забравил, че имам важна среща. С напредване на възрастта паметта също започва да отслабва. Съжалявам, че нямам време да ви изпратя.

Тръгнахме по коридора към входната врата. Преди да излезем, се обърнах и се провикнах:

— Благодаря, че ни отделихте време, господин Хамърли!

— Няма защо — извика той. Стори ми се, че отговори машинално, явно мислите му бяха заети с друго. — Моля, дръжте ме в течение за хода на разследването.

— Май възвърна слуха си — прошепна Хари.

Усмихнах се:

— Така е. Само че не ни покани на нова среща, за да отговори на другите ни въпроси.