Рейн-сан: Сеч [bg]

16

Един час по–късно се скитах из мрачните и занемарени улички на квартала, който днес официално се нарича Сензоку, но във всички други отношения завинаги ще си остане Йошивара. Тацу ми беше дал имената и адресите на пет торуко, които посещавал Олег, и аз бавно обиколих всяко от тях, за да преценя разположението и да се опитам да определя къде ще стои на пост човекът на Олег, като си представях възможните подходи и претеглях предимствата и недостатъците.

За разлика от Шинджуку, Акасака и другите по–известни квартали на червените фенери, в Йошивара нямаше други атракции освен така наречения мизу шобаи, или „воден бизнес“, изобразяван на прочутите японски гравюри укийо–е — буквално, „картини на плаващия свят“, и шунга — натуралистични изображения на онова, което предлага плаващият свят. Там нямаше офиси, министерства, посолства, универсални магазини, известни ресторанти, кина и театри. По време на шогуната Токугава районът бил истински град в града и все още запазваше ортогоналния си план със стари дървени къщи и безлични бетонни сгради, като дори най–новите постройки бяха на не повече от няколко етажа. Единствените ресторанти бяха малки — пръснати тук–там закусвални за юфка раменя, кафенета кисатен и изакая, а единствените магазини бяха семейни бакалии или денонощни лавки. В Шибуя любовните хотели бяха популярна дестинация за двойки, излезли да се позабавляват, и всяка вечер в Хякендана човек можеше да се размине с десетки влюбени, които вървяха хванати за ръка и си търсеха хотел, който да задоволява желанията и на двамата — своеобразна любовна игра. Тук хотелите се използваха главно от гостуващи клиенти, които си поръчваха момичета от местните доставчици, и почти нямаше пешеходен трафик. В резултат въпреки дългата си история на байшун — японската дума за „проституция“, която буквално означаваше „да продаваш пролет“ — и скандалната си слава денем Йошивара пустееше и дори нощем беше доста тихо, нещо като нелегален мол, обслужван от оскъден персонал. Имаше неонови надписи, да — входовете на торуко бяха изключително крещящи. Пред тях стояха служители, които се опитваха да привлекат минувачите като мен. Обаче нямаше шум, суматоха и навалица. В Йошивара имаше местни, имаше и посетители, които набързо отиваха да начешат мимолетната си краста, и толкова.

Подходящо място да спипам Олег, реших аз. Извънредно подходящо място.

Правех каквото мога, за да не се приближавам прекалено, докато разузнавах. Не се боях, че служителите пред заведенията ще запомнят лицето ми — те виждаха много потенциални клиенти и осветлението беше съвсем слабо, че да се безпокоя за това. Не, мислех за нищожния шанс в момента Олег да се забавлява в някое от тукашните торуко и да се натъкна на един от хората, за които ме беше предупредил Тацу. Ако някой от охранителите му ме забележеше там, руснакът щеше да се сети, че не съм отишъл на баня. Щеше да вземе контрамерки и аз щях да разкрия картите си, без да съм нанесъл удар срещу силите на Виктор.

Чувствах се странно, докато обикалях из Йошивара. Кой знае защо все ми се въртеше из главата че майката на Виктор може да се е озовала там. Ако Тацу не грешеше, какви други възможности можеше да е имала? Опитвах се да си представя прогоненото от къщи бременно селско момиче във военновременно Токио — колко самотно, ужасено и отчаяно се е чувствало, къде е търсило подслон, от какво се е отказало, за да оцелее и запази наложеното му въпреки неговата воля дете, преди да е било изхвърлено на коравосърдечните брегове на Йошивара. Нямаше нужда да съм чел Сун Дзъ, за да разбирам колко е важно да познаваш врага си. Казвах си, че като си представям майката на Виктор, в известен смисъл прониквам в главата му. Дори отидох в Джоканджи, триста и петдесет годишния храм, където, твърдяха, били погребани около двайсет хиляди куртизанки. Но даже майката на Виктор да почиваше под някой от старите надгробни камъни, аз не усещах никакъв особен знак от нея, а само тъжната история на място, на чиито стени е изсечено своеобразно опровержение за поколенията жени, привличани от надеждата боговете да се смилят над тях: „Раждането е болка, смъртта е Джоканджи“. Йошиварска версия на предупреждението, написано според Данте на адската порта: „Надежда всяка тука оставете“.