Сянката на чинара [bg]

Или поне така си повтаряше. Често не проумяваше защо прави нещата, които правеше. В главата му се разнесе злонамерено гласче и Симиън се заслуша. „Танкс Тонк“ се намираше на няколко мили северно от Клантън, в края на черен път, по който минаваха само хора, които си търсеха белята. Танк нямаше разрешително да прави и продава алкохол, нямаше на прозореца стикер от Търговската камара. Пиенето, хазартът и курвите бяха незаконни в другите части на окръга. Най-студената бира наоколо се намираше в хладилниците на Танк и Симиън внезапно усети копнеж, докато пъплеше по пътя със списъка на жена си в единия джоб и със заетите от адвоката им пари в другия. Леденостудена бира, зарове и карти в събота сутринта. Какво по-хубаво?

Пушекът и остатъците от предишната нощ бяха разчистени. Едноръко момче на име Лут бършеше масите. По дансинга се въргаляха счупени чаши, свидетелство за неизбежното сбиване.

— Има ли простреляни? — попита Симиън, докато отваряше половинлитрова кутийка с бира.

Беше сам в бара.

— Още не. Има двама в болницата с пукнати глави — отговори Онтарио, еднокракият барман, лежал в затвора за убийството на първите си две съпруги. Сега не беше женен.

Танк имаше слабост към хора с ампутирани ръце и крака и повечето му служители бяха без един-два крайника. Биячът Бакстър пък беше без ухо.

— Съжалявам, че съм пропуснал — преглътна жадно Симиън.

— Казват, че сбиването си го бивало.

— Така изглежда. Бенджи тук ли е?

Бенджи раздаваше картите за блекджек в заключена стая без прозорци зад бара. До него в подобна стая хвърляха зарове и от там в момента се разнасяха възбудени гласове. Хубава бяла жена без липсващи крайници и с непокътнати и изложени на показ други важни анатомични подробности влезе при тях и съобщи на Онтарио:

— Тук съм.

— Нали щеше да спиш цял ден — отговори той.

— Очаквам клиенти. — Тя продължи да върви и докато минаваше покрай Симиън, нежно плъзна дългите си изкуствени розови нокти по рамото му. — Готова съм за работа — изгука тя в ухото му, но той се престори, че не я е чул.

Жената се казваше Бони и от години работеше в задната стаичка, където много от младите чернокожи в окръг Форд за пръв път топваха чушката. Симиън няколко пъти беше влизал там, но днес нямаше такова намерение. Когато тя се изгуби от поглед, той отиде отзад и намери човека, който раздаваше картите за блекджек.

Бенджи затвори вратата и попита:

— Колко, човече?

— Хилядарка — отговори Симиън, горд с парите си, голям играч.