Червената лястовица [bg]

Следователите крещяха или се смееха много близо до лицето ѝ и питаха за чуждестранните ѝ контакти — за французина Делон и за американеца Наш. За американците ли работи? Това не беше проблем в наше време, с разведряването и прочие. Казваха, че искат да чуят нейната версия на историята, после я шамаросваха, за да млъкне, и ѝ казваха, че Марта Йеленова е мъртва и че всъщност тя, Доминика, я е убила, и че ще изпратят хора да направят същото и с майка ѝ. Удряха я, цялото ѝ лице бе нашарено и възпалено. Всички малки лястовички обичат тези неща, нали?

Те се сменяха през дните и нощите и понякога я връзваха просната на някоя стоманена маса. Нямаше значение дали е изправена, или главата ѝ виси надолу от единия край на масата. Доминика устояваше с всичките си сили, с цялата си воля. Не беше ненавист, защото това би било прекалено крехко и нетрайно. Тя култивираше презрение, тя нямаше да се поддаде, нямаше да отстъпи пред тези зверове, нямаше да им позволи да наложат тяхната воля над нейната.

Те не изглеждаха достатъчно умни, за да намерят всички нервни възли — в основата на опашната кост или над лакътя, или на стъпалата на краката ѝ, — но леките търсещи пръсти никога не пропускаха и острата болка се изстрелваше нагоре в тялото ѝ, в главата ѝ, и тя чуваше собствения си разкъсан дъх в гърлото си. Болката в нерва се различаваше от болката в сухожилието, която пък се различаваше от болката от кабела, стегнат здраво около главата ѝ през отворената ѝ уста. Доминика откри, че очакването на болката, чакането на това, което ще дойде, беше по-лошо от мъченията, които предстояха. Топката от електропроводим ланолин, размазана между бутовете ѝ, я ужасяваше повече от първото мушкане на заобления алуминиев клин, който пъхаха в нея, ужасяваше я повече от усещането на електрическия ток, горчивата пулсираща болка неволно извиваща гръбнака ѝ, която я оставаше безчувствена, когато токът спреше.

Една тъмничарка задоволяваше личния си перверзен нагон, докато изпълняваше служебните си задължения. Силните ѝ ръце и дебели китки бяха с петна от витилиго, нямаха пигмент. Пристегната с ремъци за стол от метал и брезент, Доминика гледаше как розовите ръце шареха безкрайно върху тялото ѝ, стискаха, натискаха, щипеха. Очите на матроната — те бяха овални като на котка — наблюдаваха лицето на Доминика. Едната ѝ петниста ръка се спираше долу на корема ѝ и устните на матроната несъзнателно се разтваряха от възбуда.

Матроната се наведе по-ниско — лицето ѝ беше на инч от това на Доминика, очите ѝ търсеха, диреха отвращение, ужас или паника. Доминика сдържа лицето си спокойно и я изгледа в стрелкащите очи, после разтвори бедра.

— Давай напред, гарпия, харпия — прошепна тя в лицето ѝ. — Давай напред и намокри ръкава си.

Матроната се изправи и я зашлеви по бузата. Съжалявам, че ти развалих малката мокра игричка, помисли си Доминика.

„Щурците“ шракваха, набутваха я в задната част на шкафовете по краищата на коридорите и лампите оставаха на тавана, докато усетеше пясък под клепачите си, и стържещият високоговорител звучеше като Шуман или Шуберт, тя не можеше да разбере кой точно. Хвърлиха в килията ѝ едно болнаво момиче със синини по краката и корясала рана в ъгълчето на устата. То искаше да говори цяла нощ, уплашена съкилийничка, която плачеше и обясняваше колко ги мрази, и че тя не е направила нищо лошо. Малката жълтокрила канарейка, канарчето, искаше приятел. Момичето облизваше раната на устата си, гледаше към Доминика на нейната койка, протегна ръка и прошепна, че е самотна. Доминика обърна лице към стената и игнорира стържещия ѝ глас.

Те не знаеха нищо. Търсеха нещо, което да изплува на повърхността, нещо, което да измъкнат, но тя се държеше здраво за тайната си. Те се връщаха към американеца, искаха да научат повече за нейната задача да се сближи с Наш. Чукала ли си го? Уви ли твоята малка лястовича човка около неговия хуй? Всеки ден имаше два часа без ремъци, писъци или шамари през лицето, от които главата ѝ се мяташе наляво и надясно и зрението ѝ се замъгляваше. Един безименен полковник — в официална униформа с кобалтовосини пагони, които съответстваха на ореола му, чувствителен, като на Форсайт, артист — седна до масата. Трябваше да бъде внимателна с него, да стои нащрек.