Червената лястовица [bg]

Далече горе, над назъбените покриви на Лефортово, „Лубянка“ и Ясеново, етерът се изпълваше с многозначителни тайни съобщения, въпроси и отговори, приоритети и крайни срокове. Информацията идваше от Вашингтон и засягаше аферата

„Булърд“. Резидентурата във Вашингтон си имаше своите пипала навън, доносниците бяха канени на обяд, провеждаха се срещи с отзивчиви американци в подземни гаражи или по тъмни павирани улици в Джорджтаун или Александрия. От министерство на правосъдието на САЩ се изплъзна слух, че Булърд е бил под подозрение цяла година, преди да се свърже с руското разузнаване в Хелзинки. Във Вашингтон планирали ареста му, но това неочаквано пътуване в чужбина просто бе ускорило събитията. Официалните източници в САЩ омаловажиха загубата на наръчника — не чак толкова публично, но изтеклата вътрешна информация от „източник на най-високо държавно равнище“ определяше инцидента като „тежка загуба за националната сигурност“. Конгресът настоя за разследване на отговорността. Сътресенията, вълнението и взаимните обвинения, всичко това беше част от пъстра измама, сглобена и размножена чрез десетки несъзнаващи участието си източници и най-различни бъбривци, оркестрирана лично от шефа на контраразузнаването на ЦРУ Саймън Бенфорд, с едничката цел да уверят руснаците, че наръчникът, който са получили, е истински. А ако допълнителната полза беше да се защити Дива — ако все още бе жива, — всичко щеше да е още по-добре.

Отдел R (аналитици) и отдел Х (учени) представиха доклади. Предварителните анализи на документа от Националната комуникационна мрежа, предаден от Булърд, завършиха с оценката, че наръчникът е автентичен и уникален. Офицерите от отдел Т, комуникационните експерти от ФАПСИ[72] и учените от Университета по информационни технологии в Санкт Петербург започнаха да проучват наръчника в консултации с министерството на отбраната, за да идентифицират уязвимите места в огромната мрежа на САЩ, от които биха могли да се възползват. Бе поискано финансиране от бюджета за отбрана за създаване на софтуер, който евентуално да се използва срещу оценените като най-слаби точки в системата.

И защото искаха да повярват, между князики, князете в Кремъл, бе постигнат консенсус. Материалът беше автентичен, получаването му беше изключителен успех, независимо че американците знаеха за загубата му. Получаването на информацията на Булърд под носа на щатското разузнаване беше тактически триумф, демонстрация на руското майсторство в конспирацията. Това, че доброволецът Булърд бе арестуван, си беше негов проблем, очевидно резултат от глупостта, небрежността и алчността му. Кремъл не можеше да се тревожи повече за неговата съдба. Сега той си беше американска грижа, с три последователни доживотни присъди.

Резидент Волонтов и резидентурата в Хелзинки бяха отличени с похвала от Държавната дума. На късна следобедна церемония в позлатената Андреевска зала в Кремълския дворец с двойните орли над вратите, където някога бяха стояли червените петолъчки, заместник-директорът на СВР Егоров бе награден с втора звезда на пагоните и чин генерал-лейтенант. Самият президент Путин подаде на Егоров овалната филцова кутия с пагоните с две звезди, целуна го три пъти по бузите и му дари крокодилската си усмивка, запазената си марка, която, идваща от президента, беше извънредно въодушевяващ жест на одобрение. Церемонията по повишението съвпадна с уикенда и забави освобождаването на Доминика с два дни.

В понеделник след закуска Ваня Егоров най-накрая проведе съответните разговори. До контраразузнаването, до Дирекцията за вътрешни разследвания и накрая до ФСИН, подлизурковците от Федералната служба за изпълнение на наказания, демоничния потомък на ГУЛаг. Той се представи, използвайки новата си звезда — генерал-лейтенант Егоров, — за да им каже да приключват. Тази работа започваше да изглежда зле, та тя беше дъщеря на брат му, за Бога! Не, той не искаше да отиват на второ ниво. Не, той не позволяваше прилагане на дрога или курс на сензорно лишаване или по-силни електрошокове. Какво, по дяволите, не ви е на ред на вас, бе хора? Тези мерки са за копелдаци предатели, като къртицата, която все още е тук, мислеше си той. Ако тя не бе признала, значи нямаше нищо за признаване, макар че само дяволът знаеше какво се е случило в Хелзинки, при положение че този слизняк, този плужек Волонтов, е ръководил нещата. Освободете я и я изпратете при мен, майка ѝ се тревожи, искам я обратно на работа, каза той с бащинска загриженост.