Игри за милиарди [bg]

— Сам ли си? — попита Чарлс.

— Да, сам съм — излъга Морган.

— Имаш ли микрофон?

— Не.

— Лъжеш.

— Кълна се. Провери, ако искаш.

Морган се ухили доволно, разпери ръце и се завъртя в кръг. Можеше да търси колкото си иска. Устройството беше миниатюрно — последен писък на техниката, и се побираше в едно от копчетата на сакото му. Нямаше да се активира, докато не го стисне. В момента не излъчваше нищо и не можеше да се открие с никакви прибори, докато не го включи. Това щеше да стане по-късно.

— Няма значение — каза Чарлс и сви рамене. — Хайде. Тръгвай с мен.

— Къде отиваме?

— Ще видиш.

— Нося парите, Чарлс — Морган вдигна куфарчето. — Всичко е тук — петдесет бона кеш.

— Браво на теб. Сега вече можем да разговаряме.

Чарлс закрачи напред, така че Морган трябваше да го последва.

— Е, аз съм тук. Защо тогава да не започнем да говорим веднага? — попита Морган много дружелюбно. Стар трик, който се преподава на всички агенти в школата във Вирджиния — отклоняваш вниманието на обекта от околността и следящите го. Вече бяха един до друг и крачеха бавно, като че ли се разхождаха. И сакат човек можеше да ги следва с това темпо.

— Спокойно, Морган. Чакането си струва, уверявам те.

— Чудя се откъде е тази параноя у теб.

— Имам си причини. И то сериозни, повярвай ми.

— Не може ли да говорим без тази секретност и потайност? Да не се правим на тайни агенти и шпиони?

Въпросът сякаш го ядоса.

— Може би, защото не познаваш Джак така добре, както аз.

Свиха вдясно, по тесните улички около театрите. Тълпата тук беше по-гъста, но Чарлс засега не се беше опитал да направи никакъв номер. Морган беше с жълт дъждобран, така че буквално светеше в полумрака — още един трик, който беше научил в дните си като агент. Дори и в най-гъстата тълпа посред нощ нямаше как да не го забележат.

— Джак е безобиден — настоя Морган след малко. — Не сме видели нищо, което би могло да създава проблеми.

— Проверихте ли военното му досие? — попита Чарлс с учудена усмивка.

— Да, разбира се.

— Аха. И какво открихте там?

— Чист като светец. Уважаван герой, всеки и всички го обичат…

Поради някаква причина това накара Чарлс да се изсмее презрително.

— Не сте толкова добри, колкото си мислех.

— Виж какво, проверили сме официалното му досие.

— Не. Проверили сте незасекретеното му досие — възрази Чарлс рязко. — Има и секретно, което е истинското. В армията ги наричат „класифициран фиш“.

Морган знаеше за тях от службата си в ЦРУ.

— Какъв е бил? Каубой за специални операции или…?

— Джак е бил в Делта Форс.

Морган нямаше представа дали това е истина.

— Можеш ли да го докажеш?