Жив или мъртъв [bg]

Служителите от Ленгли, които ръководеха агентите, бяха израснали през последните седем години, но имаха още много да учат, особено в страни като Афганистан и Пакистан, където заради религията, древните съперничества и главорезката политика вербуването на надеждни хора ставаше особено трудно.

Центърът впечатляваше дори и ветеран като Мери Пат. Но тя знаеше, че въпреки това в него тържествува нещо неуловимо, което можеше да убегне на случайния наблюдател — сътрудничеството. Вече десетилетия разузнавателната общност в САЩ страдаше от осакатяваща липса на размяна на информация, а в най-лошия случай и от открити междуособни войни, предимно между двете служби, чиято задача беше да пазят страната от терористични нападения. Но както учените глави от телевизията и социолозите заявяваха до втръсване, събитията от 11 септември промениха всичко, включително и как разузнавателните служби в САЩ пазят Америка. 11 септември не изненада Мери Пат и много професионалисти от разузнаването, тъй като това просто се оказа тъжно потвърждение на дългогодишните им подозрения, че правителството на САЩ не се отнася достатъчно сериозно към терористичната заплаха, и то не само през няколкото години преди 11 септември, а още от 1979 г., когато Съветите нахлуха в Афганистан, където талибаните и муджахидините, удобни, но идеологически несъвместими съюзници, показаха на какво са способни жертвоготовните, но печално превъзхождани бойци срещу една от двете суперсили на планетата. За много хора, включително семейство Фоли и Джак Райън, войната в Афганистан представляваше преглед на филм, който се бояха, че ще се играе и срещу Запада, след като муджахидините приключат със Съветите. Колкото и ефективен да беше съюзът между ЦРУ и муджахидините, той си оставаше маловажен в най-добрия случай, винаги под сянката на бездната между западната култура и ислямския закон Шериат, между радикалния ислямски фундаментализъм и християнството. От арабската поговорка „Врагът на моя враг е мой приятел“ се роди въпросът: „Колко скоро ще спре приятелството?“ За Мери Пат отговорът се оказа прост — моментът, в който последният съветски войник напусне Афганистан. И в зависимост от това кой пишеше историята, очакванията й се оказаха напълно или почти верни. Както и да е, към края на 80-те години талибаните, муджахидините и накрая организацията РСУ на Емира насочиха гневни и калени в боя погледи към Запада.