![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
От първия ден на обучението си за полицай Ким беше твърдо убедена, че виновните трябва да плащат за престъпленията си. По-късно чувстваше всеки неразкрит случай като отворена рана в тялото си. Не вярваше в смекчаващите вината обстоятелства. Нещата бяха черни и бели: сториш ли зло, трябва да изтърпиш наказанието.
Брайънт смяташе, че е луда да подозира доктор Торн в каквото и да било съучастие в убийството на Алан Харис. Отначало дълбоко в себе си Ким също смяташе, че е донякъде прав, но след случая с Бари Грант нещата започваха да й изглеждат силно подозрителни.
Самата Ким нямаше да бъде обект на вътрешно разследване след инцидента: началниците приеха, че „е предприела всички разумно осъществими мерки, за да осигури положителен изход от ситуацията“. Всъщност идеята за градинските тенти спаси както нейната кожа, така и тази на Бари. Много й помогна и фактът, че беше намерила Амелия жива и здрава.
Доктор Торн пък спечели червени точки за това, че беше задържала Бари на парапета достатъчно дълго, че полицаите да имат време да разпънат тентите отдолу.
С разума си Ким разбираше всичко това. Същевременно обаче беше присъствала лично на разговора на докторката с Бари и помнеше, че точно преди да скочи, той се беше по-ободрил и контактуваше свободно: нехарактерно поведение за човек, който се кани всеки момент да сложи край на живота си. Ким беше присъствала и на други случаи на преговори със самоубийци и знаеше, че в такива обстоятелства всяка минута е от значение. Никога преди не беше виждала самоубиец, който да виси на високото повече от час и след това все пак да скочи.
Обърна се към задната седалка.
— Добре, Барни, пристигнахме. Излай веднъж, ако видиш някой да идва насам.
После слезе от колата, покатери се по затворената метална порта и се прехвърли в гробището. Тръгна нагоре по хълма и скоро светлината от уличните лампи остана далеч зад гърба й. Продължи напред по алеята към пейката, на която бяха седели с Алекс миналата седмица. Реално бяха изминали няколко метра, преди да седнат, така че Ким започна търсенето от гробовете малко преди пейката. Извади фенерчето от джоба си и полека се зае да оглежда гробовете, а сърцето й се свиваше от скръб по прекъснатите без време животи.
Обходи всички гробове чак до подножието на хълма, после се върна обратно нагоре, като ги разглеждаше отново, още по-бавно, за да е сигурна, че не е пропуснала нищо. Когато отново се изравни с пейката, вече знаеше, че тук няма надгробен камък, по-нов от десет години, както и че категорично липсва гроб, в който почиват мъж и две момченца.
После изпрати въздушна целувка към върха на хълма, където лежеше малкото й братче.
Четирийсет
Очарованието на областта Котсуолдс определено не действаше на Алекс. Пътеводителите го определяха като район с „изключителна красота“, но докато прекосяваше с колата едно след друго заспалите селца по пътя си, в ума й се въртеше единствено думата „скука“. Крайната цел на пътуването й беше Бъртън-он-дъ-Уотър. Алекс си спомни: беше чела някъде, че районът е богат на фосили от праисторически животни. „Праисторически“ е отлично определение и за настоящите жители, помисли си Алекс, докато оглеждаше хората в центъра на селцето.
Край улиците се редяха каменни къщи, всяка със свой магазин на приземния си етаж, явно отворен преди поне двеста години. Един бърз поглед беше достатъчен на Алекс, за да се убеди, че нито една от големите търговски вериги не беше стигнала дотук — дори „Коста“ и „Старбъкс“. Красноречиво доказателство колко зле беше положението. Как въобще живееха тия хора?
Все пак седемдесеткилометровото пътуване беше прочистило от съзнанието й разочарованието от Бари Грант. Отначало, при новината, че той се е опитал да убие брат си и обичната си жена, беше решила, че е надхвърлил и най-смелите й очаквания.
За няколко секунди там, на последния етаж на паркинга, под хапещия вятър, Алекс беше решила, че Бари може да се окаже венецът на делото й. Истинският социопат не чувства никаква морална отговорност; личност от този тип никога не би могла да надвие природата си и да почувства вина. Един-единствен успех би бил достатъчен, за да бъде експериментът й успешен: в онзи момент Бари беше нейният триумф.
А после си беше отворил устата и й беше обяснил мотивацията си.
При жалките му дрънканици за „алената пелена“ и смазващата вина, която изпитвал, Алекс за миг се изкуши лично да го блъсне долу. За късмет лъжата за смъртта на дъщеричката му се оказа достатъчна да го провокира да скочи.