Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин стисна медальона с все още вперени в планините очи и заговори на въздуха пред себе си:
— Трябва да поговоря с теб.
„Говори…“
Той не бе очаквал, че това ще свърши работа. Дотук винаги драконът се бе свързвал с него, а не обратното.
— Ти каза, че тази пътека ще ме отведе до планината, но ако наистина е така, това ще ми отнеме доста повече време, отколкото имам. Не знам как очакваш от мен да стигна до върха толкова бързо пеша.
„Както казах и по-рано, от теб не се очаква да изминеш целия път по този толкова примитивен начин. Изпратих ти видението, за да можеш уверено да се ориентираш по маршрута“.
— Тогава как се очаква да стигна дотам?
„Търпение. Те скоро би трябвало да бъдат при теб“.
— Те?
„Остани, където си. Така би било най-добре“.
— Но… — Ронин осъзна, че Детуинг вече бе прекъснал контакта. Магьосникът за пореден път помисли дали да не откъсне медальона от врата си и да го захвърли сред камънаците. Но какво щеше да му донесе това? На Ронин все още му предстоеше да стигне до царството на орките.
Кого бе имал предвид Детуинг?
И тогава той чу звук, какъвто не бе срещал преди. Първата му мисъл бе, че това може да е дракон, но ако наистина бе така, то драконът страдаше от ужасно стомашно разстройство. Ронин вдигна поглед към притъмняващото небе, без да вижда нищо в началото. Кратко проблясване на светлина привлече вниманието му — светлина, идваща отгоре.
Магьосникът изруга, мислейки си, че Детуинг го е набутал в капан, за да бъде заловен от орките. Светлината сигурно бе от факла или кристал в ръцете на някой драконов ездач. Ронин приготви една магия — нямаше да се предаде без бой, колкото и безплодно да се окажеше това.
Светлината отново проблесна, този път за по-дълго. Ронин се оказа осветен за кратко — идеална мишена, за кое да е бълващо огън чудовище, спотайващо се в мрачните небеса.
— Нали ти казах, че е тук!
— Аз си го знаех през цялото време! Просто исках да видя дали и ти го знаеш!
— Лъжец! Аз го знаех, а ти не! Аз го знаех, а ти не!
Младият заклинател изкриви устни намръщено. Що за дракон спореше сам със себе си с такъв налудничав и пронизителен глас?
— Внимавай с лампата! — изруга гласът.
Светлината внезапно се отмести и се стрелна нагоре. Лъчът освети за кратко една огромна овална форма — първо, в предния край, след което се премести към задната част, където магьосникът различи някакво пушещо устройство, което задвижваше една перка в задния край на овала.
„Балон!“, досети се Ронин. „Дирижабъл!“
Всъщност той бе виждал тези забележителни творения и преди, в разгара на войната. Изумителни, изпълнени с газ чували, толкова грамадни, че спокойно можеха да вдигнат открита платформа, на която се побираше екипаж от няколко души. По време на войната ги бяха използвали за наблюдения на вражеските сили по море и по суша. Това, от което Ронин се удивляваше най-много, бе не самото им съществувание, а факта, че бяха задвижвани от нефт и вода. Една машина, за чието създаване и използване не се изискваше магия, движеше перката без намесата на човешка ръка.
Светлината се върна и непоколебимо се закова върху Ронин. Екипажът на летящия балон го виждаше отлично и явно нямаше намерение да го губи от погледа си повече. Чак тогава омаяният магьосник си спомни точно коя раса бе доказала, че притежава едновременно гениалността и лудостта, необходими за пресъздаването на тази идея.
Гоблини, а гоблините служеха на Ордата.
Той се затича към близките скали с надеждата да се прикрие за достатъчно дълго време, за да открие магия, подходяща за унищожаване на летящи балони, но тогава в главата му отекна един познат глас.
„Стой!“
— Не мога! Над мен има гоблини! Забелязаха ме от своя въздушен кораб! Те ще повикат орките!
„Няма да мърдаш!“
Краката на Ронин спряха да му се подчиняват. Дори напротив, те го обърнаха с лице към приближаващия балон. Дирижабълът се спусна право над главата на злощастния магьосник. От наблюдателната платформа бе провесена въжена стълба, която за малко да удари Ронин.
„Твоето превозно средство пристигна“, информира го Детуинг.
Дванадесет
Възцаряването на лорд Престор изглежда почти неизбежно — каза една неясна фигура, плуваща в смарагдовата сфера на Крас. — Притежава поразителен дар да убеждава. Ти си прав — той е магьосник.