Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Истинското постижение на Морз, както и на много други изобретатели, е да си пробие път през политическите и практическите препятствия. Ето какво пише неговият биограф Кенет Силвърман:
„Претенциите на Морз, че е изобретател, почиват най-убедително върху онази част от работата му, която той най-малко цени – твърдоглавото му предприемачество. С упорит стремеж той успява да изкара изобретението си на пазара въпреки безразличието на конгреса, разочароващи забавяния, механически провали, семейни проблеми, препиращи се партньори, атаки от пресата, проточили се съдебни дела и периоди на депресия“.
През 1843 г. Конгресът след дълги убеждения одобрява известна сума, за да може Морз да инсталира първата си телеграфна линия от Вашингтон до Балтимор. Оборудването за изолиране и полагането на линията в земята покрай железопътната линия се оказало безполезно, партньорите му излезли корумпирани и недостойни за доверие. Следващата година той сменя концепцията – започва да окачва жиците по стълбове и има по-голям успех. През м. май вече може да използва наполовина завършената линия, за да узнае новината, че Хенри Клей е номиниран за президент на конгреса на Партията на вигите в Балтимор, повече от час преди потвърждението да пристигне с влака. На 24 май 1844 г. линията била завършена и Морз предал съобщения по цялото трасе от Балтимор до сградата на Върховния съд във Вашингтон, цитат от библейската книга „Числа“, предложен от Ани Елсуърт, дъщеря на негов приятел: „Що е извършил Бог!“. (Библия, Числа 23:23, превод от 1940 г. – бел. прев.)
Значението на телеграфа, който унищожавал разстоянията, било мигновено осъзнато в обширна страна като Америка. Както пише в един официален доклад няколко години по-късно:
„Мнозина патриотични умове се съмняваха доколко бързата, цялостна и пълна комуникация на мисли и информация, толкова необходима за хора, живеещи в една общопредставена република, може да се осъществи в такива необятни граници. Това съмнение вече не бива да съществува. То беше опровергано и пратено в забвение завинаги от триумфалния успех на електромагнитния телеграф на професор Морз“.
Телеграфните жици скоро кръстосали континентите, като до 1855 г. само в Америка били опънати над 67 500 километра. През 1850 г. бил положен първият подводен кабел през Ламанша, обвит в „гутаперча“, изолатор, добиван от сока на азиатски тропически дървета. През 1866 г. вече имало трансатлантически кабел, а през 1870 г. подводният телеграф свързал Британия и Индия, а две години по-късно достигнал и до Австралия. Британия била презморска империя и затова доминирала в индустрията за полагане на подводни кабели, а Лондон бил в центъра на мрежата. В трийсетте години след 1870 г. капацитетът на подводните кабели скочил десет пъти.
Ширела се утопична надежда какъв ще е ефектът на телеграфа върху обществото, такава се възлагаше и на интернет 150 години по-късно. Коментаторите смятали, че телеграфните жици ще ограничат войните, ще позволят на семействата да поддържат връзка, ще преобразят финансовите практики и ще възпрат престъпността. Вестник „Утика Газет“ се превъзнася лирично: „бягайте, о, тирани, убийци и крадци, вие, мразещите светлината, закона и свободата – телеграфът е по петите ви“.
Щом телеграфът навлязъл в употреба, телефонът трябвало да го последва в някакъв момент. През 1876 г. като случай на едновременно изобретение, както често е описван, Александър Греъм Бел отишъл в Патентното ведомство, за да подаде молба за патент за изобретяването на телефона. Само два часа по-късно Илайша Грей пристигнал в същото ведомство с молба за същото нещо. Всъщност двамата били съперници в надпреварата за разработването на телефон (или хармоничен телеграф, както го наричали) от няколко години и има ясни доказателства, че слухтели какво прави другият и как вървят преговорите му с Патентното ведомство. Така че това е един от онези случаи, в които съвпаденията не са странни, а са плод на конкуренция.