В долината на смъртта

Боцман Джон Форнър хвърли котва на друга маса и също поиска бренди. Съдържателят му наля и продължи после разговора си с необикновения гост.

— Разбира се, че познавам Рио Хила. Вече от сума ти години съм заседнал тук край реката. Каква информация желаете всъщност?

— Я хвърлете едно око на тази книга! Известна ли ви е? Беше извадил от джоба си една книга, чийто надслов в превод гласеше: «Горският скитник, от Габриел Фери».

Съдържателят метна един поглед на заглавието и после друг на англичанина.

— Разбира се. Тази книга е много четена. Действието се разиграва на територията на апачите и край Рио Хила. Много е увлекателна.

— Yes, изключително увлекателна. Дошъл съм от Англия, за да преживея подобно приключение.

Съдържателят измери още един път Линдсей с поглед, изразяваното удивление в който не беше кой знае колко голямо.

— Ловец ли, сте всъщност?

— Yes. Искам да отплавам нагоре по Хила. Доколко далеч е плавателна?

— По този въпрос най-добре се обърнете към този мастър тук! Казва се Форнър, много опитен боцман е и може да ви даде много по-добра информация от мен.

Сър Дейвид огледа Форнър, както човек разглежда някоя картина или кон, който се кани да купи. Същевременно върхът на носа му се полюшна бавно като някое махало от едната страна към другата, сякаш искаше да се включи в проверката. Изследването изглежда завърши с резултат на задоволство, защото носът се завърна накрая в изходното си положение.

— Значи сте боцман по Хила… very well[43]. Сега нает ли сте някъде, имате ли работа, мастър?

— В момента не.

— Нямате ли желание да постъпите на служба при мен? Плащам добре, много добре.

— Нямам нищо против, стига да не искате повече, отколкото позволяват възможностите ми.

— No. Искам само да станете наш лоцман, докъдето се простират познанията ви по реката и околностите.

— В такъв случай съм съгласен, сър, и съм убеден, че ще бъдете доволен.

— Well! За възнаграждението няма да се договаряме. Ще ви заплатя според заслугите. Ето ви десет песо аванс. На, вземайте!

Десет песо бяха около десет долара. Такава порядъчна предплата Джон Форнър не беше очаквал. Той се ухили с цялата си физиономия и доволен остави езика да си поиграе с тютюневата дъвка.

— Ей, сър! — засмя се. — За тая работа Джон Форнър на драго сърце ще пропълзи в бака[44]!

— Надявам се. Но за мен по-важно от тръгването е пристигането и отиването на лов. Мислите ли, че ще намерим дивеч?

— Разбира се.

— А индианци?

— Ако желаете.

— Желая. Даже много! Yes!

— Кога постъпвам на служба?

— Днес. Сега. Веднага. Yes.

— Е удоволствие. Но преди туй трябва да направя още една разходка. Искам да отида до шерифа. Едно донесение да направя.