Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Не, по-добре да отидем на гости на Хагрид — твърдо настоя Хари.
И така, те си взеха наметалата от спалните, преминаха през портрета („Станете и се бийте, голобради пъзльовци!“), прекосиха опустелия замък и излязоха през дъбовата врата.
Бавно си проправяха път през поляните, оставяйки след себе си пъртина в искрящия пръхкав сняг, а чорапите и краищата на наметалата им подгизнаха и замръзнаха. Забранената гора бе като омагьосана — всяко дърво бе посребрено, а къщурката на Хагрид приличаше на сладкиш с глазура.
Рон почука, но никой не отговори.
— Да не е излязъл, а? — каза Хърмаяни, която трепереше под наметалото.
Рон опря ухо до вратата.
— Чува се странен шум — каза той. — Я послушайте… Фанг ли прави така?
Хари и Хърмаяни също долепиха уши до стената. Отвътре идваха откъслечни ниски гърлени стенания.
— Най-добре да доведем някого, а? — нервно предложи Рон.
— Хагрид! — извика Хари и задумка по вратата. — Хагрид, там ли си?
Чуха се тежки стъпки и вратата се отвори със скърцане. На прага застана Хагрид със зачервени и подути очи, от които капеха едри сълзи направо върху кожения му елек.
— Добре де, чух! — изръмжа той и се хвърли на врата на Хари.
И тъй като Хагрид беше поне два пъти по-едър от обикновените хора, това не бе шега работа. Хари едва не падна под тежестта му, но Рон и Хърмаяни му се притекоха на помощ, като подхванаха великана под мишници от двете страни и го вдигнаха, а Хари им помогна да го въведат вътре. Хагрид се остави да го настанят на един стол и захлупи глава върху масата, като ридаеше неудържимо. Лицето му бе лъснало от сълзи, които се стичаха по сплъстената му брада.
— Хагрид, какво има? — попита изумена Хърмаяни.
Хари забеляза на масата отворено писмо — изглеждаше като официално съобщение.
— Какво е това?
Хагрид се разрида още по-неудържимо и побутна писмото към Хари, който го взе и зачете на глас:
Уважаеми господин Хагрид,
Във връзка с разследването на случая с нападението на хипогриф върху ученик приехме уверенията на професор Дъмбълдор, че не носите отговорност за печалния инцидент.
— Е, ами че това е чудесно, нали, Хагрид? — каза Рон и потупа Хагрид по рамото.
Но Хагрид продължаваше да хлипа и с едрата си лапа направи знак на Хари да продължи да чете.
Не можем обаче да не отбележим, че сме сериозно разтревожени от поведението на споменатия хипогриф. Затова решихме да дадем ход на официалното оплакване на господин Луциус Малфой, в резултат на което въпросът ще бъде отнесен до Комисията за унищожаване на опасни създания. Заседанието на комисията ще се състои на 20 април. Призоваваме ви да се явите с хипогрифа в канцеларията на комисията в Лондон на споменатата дата. Дотогава хипогрифът трябва да бъде вързан и държан в изолация.
С поздрав…
Следваше списък на училищните настоятели.
— Ооо…! — само възкликна Рон. — Но ти нали спомена, че Бъкбийк не е злонрав хипогриф, Хагрид! Обзалагам се, че ще го оправдаят…
— Ама ти изобщо не знаеш к’ви чудовища са в таз комисия! — изхълца Хагрид и изтри очи с ръкава си. — Не понасят интересните същества!
Неочакван звук от ъгъла на стаята накара Хари, Рон и Хърмаяни да се обърнат като ужилени. Хипогрифът Бъкбийк лежеше в ъгъла и дъвчеше нещо, от което капеше кръв по целия под.
— Как да го оставя вързан навън в снега! — давеше се от сълзите си Хагрид. — Сам-самичък! И то на Коледа!
Тримата приятели се спогледаха. Те никога не бяха споделяли виждането на Хагрид за онова, което той наричаше „интересни същества“, а другите хора определяха като „ужасяващи чудовища“. От друга страна обаче, Бъкбийк изглеждаше безобиден. Според представите на Хагрид той дори бе много симпатичен.
— Ще трябва да си подготвиш силна и добра защита — каза Хърмаяни, като седна и сложи ръка върху едрата китка на великана. — Сигурна съм, че можеш да докажеш, че Бъкбийк не е опасен.
— К’ъв смисъл има! — подсмърчаше Хагрид. — Ония дяволи от комисията са всичките в джоба на Луциус Малфой! Страх ги е от него! А загубя ли делото, Бъкбийк…
Хагрид бързо прокара пръст покрай врата си, изстена с цяло гърло, политна напред и захлупи глава върху ръцете си.
— Ами Дъмбълдор, Хагрид? — подсети го Хари.
— Той вече направи к’вото можа за мен — стенеше Хагрид. — Малко ли неща са му на главата? Кое по-напред — дименторите ли да държи настрана от замъка, за Сириус Блек ли да мисли, дето се промъква наоколо…
Рон и Хърмаяни стрелнаха с поглед Хари, сякаш очакваха, че той ще започне да упреква Хагрид, задето не му е казал истината за Блек. Ала Хари не можеше да го направи точно в този момент, когато Хагрид бе така нещастен и уплашен.