Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Къде са другите? — попита Хари.
— Заминаха! Нали е първият ден от ваканцията, забрави ли? — отвърна Рон и се вгледа изпитателно в Хари. — Наближава време за обяд, тъкмо щях да идвам да те будя.
Хари се отпусна в едно кресло до камината. През прозореца видя, че продължава да вали сняг. Крукшанкс се бе изпънал пред огъня като дебело рижаво килимче.
— Наистина не изглеждаш добре, знаеш ли? — обади се Хърмаяни и тревожно се взря в лицето му.
— Нищо ми няма — отвърна Хари.
— Виж какво — поде Хърмаяни, като размени поглед с Рон, — сигурно си много разстроен от онова, което чухме вчера. Работата е там, че не бива да вършиш глупости.
— Какви глупости? — попита Хари.
На Хари му стана ясно, че двамата са се уговорили за този разговор, докато той бе спал. Не им каза нищо.
— Нали няма да го правиш, Хари? — настоя Хърмаяни.
— Защото Блек не заслужава да умреш — присъедини се Рон.
Хари ги погледна. Те май нищо не разбираха.
— Случайно да знаете какво виждам и чувам всеки път, когато към мен се приближи диментор? — Рон и Хърмаяни поклатиха отрицателно глави, но бяха нащрек. — Чувам как мама пищи и умолява Волдемор. Бихте ли могли да забравите току-така писъците на майка си от минутите, преди да я убият? И ако откриете, че някой, когото тя е мислила за приятел, я е предал и е изпратил Волдемор по следите й…
— Нищо не можеш да направиш! — каза Хърмаяни, видимо съкрушена. — Дименторите ще заловят Блек и ще го върнат в Азкабан… и така му се пада!
— Нали чухте какво каза Фъдж. Престоят в Азкабан не се отразява на Блек така, както на другите. За него това не е такова наказание, каквото е за другите.
— Е, и какво искаш да кажеш? — попита Рон, много напрегнат. — Да не смяташ ти да… убиеш Блек или какво?
— Не говори глупости! — стресна се Хърмаяни. — Хари не е тръгнал да убива никого, нали, Хари?
Хари пак не отговори. Не можеше да определи как точно иска да постъпи. Ясно му беше само едно — че не може да се примири да бездейства, докато Блек е на свобода.
— Малфой знае всичко — изведнъж обяви той. — Помните ли какво ми каза в часа по отвари? „Ако бях аз, щях да искам отмъщение. Сам щях да го заловя.“
— Значи ще слушаш съветите на Малфой, а не нашите, така ли? — разгневи се Рон. — Слушай… знаеш ли какво получила майката на Петигрю, след като Блек се разправил с него? Татко ми е разказвал — Орден на Мерлин първа степен и пръста на Петигрю в кутийка. Това било най-голямото късче от него, което успели да открият. Блек е луд, Хари, и е много опасен…
— Бащата на Малфой сигурно му е казал — продължи Хари, без да обръща внимание на Рон. — Той е бил сред най-приближените на Волдемор…
— Казвай Вие-знаете-кой, чуваш ли! — ядосано го прекъсна Рон.
— …в такъв случай семейството на Малфой е знаело, че Блек работи за Волдемор…
— …и Драко най-много от всичко ще се радва да те види разкъсан на малки парченца — като Петигрю! Разбери, че Малфой просто се надява да си си намерил смъртта, преди да му се наложи да излезе срещу теб на куидичен мач — убеждаваше го Рон.
— Хари, моля те — поде пак Хърмаяни с плувнали в сълзи очи, — моля те, бъди разумен! Блек е сторил нещо ужасно, наистина ужасно нещо, но н-недей поне ти се излага на опасност, защото Блек това и чака… О, Хари, ти сам ще му се навреш в ръцете, ако тръгнеш да го търсиш! Майка ти и баща ти не биха искали да ти се случи нещо лошо, нали? Те не биха искали да тръгнеш да гониш Блек!
— Никога не ще узная какво са искали те, защото благодарение на Блек никога не съм разговарял с тях — мрачно отвърна Хари.
Настъпи тишина, в която Крукшанкс доволно се протегна и размърда нокти. Джобът на Рон потрепери.
— Вижте какво — обади се Рон, очевидно опитвайки се да смени темата, — нали е ваканция! Наближава Коледа! Хайде… хайде да идем да видим какво прави Хагрид. Не сме му гостували цяла вечност!
— Не! — веднага се възпротиви Хърмаяни. — Хари не бива да излиза от замъка, Рон…
— Добре, хайде да вървим — съгласи се Хари и се понадигна, — тъкмо ще го питам защо никога не е споменавал за Блек, когато ми разказваше за моите родители!
Рон обаче съвсем не бе очаквал да продължат разговорите за Блек.
— Или да изиграем една партия шах, а? — побърза да предложи той нещо друго. — Може и на наплюващи топчета. Пърси е оставил тук един комплект.