Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, според мен Снейп се бои от него — замислено рече Хари.
— Представи си Муди да го превърне в рогата крастава жаба и да го накара да подскача из подземието… — замечтано притвори очи Рон.
Четвъртокурсниците от „Грифиндор“ очакваха с такова нетърпение първия си учебен час при Муди, че пристигнаха веднага след обяда в четвъртък и се наредиха на опашка пред класната стая още преди да е бил звънецът.
Нямаше я само Хърмаяни, която все пак се появи точно навреме за часа.
— Бях…
— …в библиотеката — завърши изречението Хари. — Побързай, че да успеем да седнем по-напред.
Те веднага се настаниха на три стола точно пред учителската катедра, всеки извади своята книга „Тъмните сили: Ръководство за себеопазване“ и зачакаха, необичайно притихнали. Не след дълго се разнесе все по-отчетливо почукване по пода на коридора и Муди влезе в стаята, по-загадъчен и по-страховит отвсякога. Дългите нокти на дървения му крак се подаваха изпод мантията.
— Я по-добре приберете тия книги — изръмжа той, пристъпи към катедрата и седна. — Няма да ви трябват.
Всички напъхаха обратно книгите в чантите си. Рон изглеждаше въодушевен.
Муди извади дневника, отметна дългата посивяла коса от разкривеното си белязано лице и започна да ги вика по име, като нормалното му око следеше списъка, а магическото се въртеше и взираше във всеки, който отговаряше.
— Е, добре — започна той, когато и последният от списъка отговори на името си. — Професор Лупин ми писа за вашите предишни занимания. Както изглежда, имате добра основа за работа с Тъмните създания. Занимавали сте се с богърти, червеношапковци, хинкипънкове, гриндилоу, капи и върколаци, така ли е?
Чу се общо утвърдително мърморене.
— Но сте изостанали, много сте изостанали в уменията да противодействате на проклятия — продължи Муди. — Та ето ме тук да ви подготвя за онова, което магьосниците могат да си сторят един на друг. Имам една година да ви науча как да противодействате.
— Защо, няма ли да останете повече? — прекъсна го Рон.
Муди извъртя магическото си око и се втренчи във видимо уплашения Рон, ала след миг се усмихна. Хари за първи път видя усмивка по нагъсто белязаното му лице, което се сгърчи и разкриви до неузнаваемост. Но поне учениците вече знаеха, че аврорът може да се държи и приятелски. Рон си отдъхна.
— Ти май си син на Артър Уизли, а? — попита Муди. — Преди няколко дни се оказах натясно и баща ти ме спаси. Да, да, само за една година съм тук. Правя специална услуга на Дъмбълдор. Само една година, и се връщам обратно към спокойното си усамотение.
Той се засмя дрезгаво и плясна с кокалестите си ръце.
— И така — на работа! Проклятията… Те биват различни по вид и сила. Според Министерството на магията трябва да ви преподавам контрапроклятия и толкова. Не бива да ви се показват забранените от закона проклятия, докато не станете шести курс. Смятат, че не сте достатъчно големи да се занимавате с тях. Но професор Дъмбълдор има високо мнение за вашата сила и мисли, че ще се справите, а според мен колкото по-отрано знаете срещу какво се изправяте, толкова по-добре. Как бихте могли да се защитите от нещо, което никога не сте виждали? Магьосникът, който ще изрече незаконно проклятие срещу вас, няма предварително да ви обяснява какво смята да прави, нито пък ще го извърши мило и любезно пред очите ви. Трябва да сте подготвени. Трябва да сте внимателни и бдителни. Приберете това, госпожице Браун, когато аз говоря.
Лавендър подскочи и се изчерви. Тя показваше на Парвати под чина вече завършения си хороскоп. Очевидно магическото око можеше да вижда и през масивно дърво, а не само през тила на Муди.
— И така, знае ли някой от вас кои проклятия попадат под най-тежките удари на магьосническите закони?
Няколко ръце нерешително се вдигнаха във въздуха, между които бяха и ръцете на Рон и Хърмаяни. Муди посочи Рон, а магическото му око все още бе вперено в Лавендър.
— Ъъъ… — колебливо започна Рон, — татко ми е казвал за едно за подчиняване… името му беше Империус или нещо подобно.
— А, да — одобрително кимна Муди. — Баща ти би трябвало да го знае. Доста неприятности причини преди време на служителите на министерството това проклятие.
Муди тежко се изправи на нееднаквите си нозе, отвори чекмеджето на катедрата и извади една стъкленица. Вътре пъплеха три големи черни паяка. Хари забеляза как Рон се отдръпна назад ужасен — той ненавиждаше паяците.