Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

На другия ден зората изгря, докато прекосяваха едно сухо поле от спечена и напукана червена глина. Дани тъкмо се канеше да им заповяда да вдигат стана, когато предните ездачи се върнаха в галоп.

— Град, халееси — завикаха те. — Град, светъл като луната и красив като девица. На час езда, не повече.

— Покажете ми — рече тя.

Когато градът изникна пред нея, със сияйно белите си стени и кули зад булото на утринната омара, й се стори толкова безподобно красив, че Дани го взе за мираж.

— Знаеш ли що за място може да е това? — попита тя сир Джора.

Рицарят изгнаник поклати уморено глава.

— Не, моя кралице. Никога не съм стигал толкова далече на изток.

Далечните бели стени обещаваха отдих, и сигурност, шанс да се изцерят и укрепнат, и повече от всичко на света на Дани й се искаше да се втурне към тях. Но вместо да го направи, се обърна към кръвните си ездачи.

— Кръв от моята кръв, тръгнете пред нас и научете името на този град, и какво посрещане можем да очакваме.

— Ай, халееси — отвърна Аго.

Много скоро ездачите й се върнаха. Ракаро скочи от седлото. От колана му с медальоните висеше големия извит аракх, който Дани му повери, когато го избра за свой кръвен ездач.

— Мъртъв е този град, халееси. Безименен и без богове го заварихме, портите му са съборени, само вятърът и мухите летят из улиците.

Джикуи потръпна.

— Когато ги няма боговете, нощем пируват зли духове. Такива места е по-добре да се отбягват, знайно е.

— Знайно е — съгласи се Ирри.

— Не и за мен.

Дани сръга среброто си с пети и им посочи пътя, препуснала под разбитата арка на портата и надолу по смълчаната улица. Сир Джора и кръвните й ездачи я последваха, а сетне, по-бавно, и останалите дотраки.

Нямаше по какво да се разбере от колко време е запустял градът, но белите стени, така красиви отдалече, се оказаха напукани, щом ги огледаше човек отблизо. Вътрешността му представляваше лабиринт от тесни криви улички. Сградите почти се долепяха над пустите алеи. Всичко тук беше бяло, сякаш хората, които бяха обитавали града, не бяха познавали други цветове. Минаха през купища отмити от слънчевия пек отломки на мястото на рухнали къщи, на други места се виждаха смътни следи от стари пожарища. На едно място, където се събираха шест улички, Дани подмина празна мраморна плоча. Дотраки, изглежда, бяха гостували на това място. Навярно сега липсващата статуя стоеше сред другите отвлечени от тях богове във Вее Дотрак. Сигурно сто пъти беше минавала покрай нея, без да знае. Визерион на рамото й изсъска.