Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Внезапната му поява ме накара да изкрещя. За момент уплахата ми беше извън всякакви граници, но секунда след това усетих как ставам непонятно спокоен и се взирам в тъмния силует.
Реакцията ми, понеже това ме засягаше, беше още една новост за мен. Някаква част от мен сякаш ме теглеше към тъмната местност с призрачна настойчивост, докато другата част се противопоставяше. Като че ли имах желание, от една страна, да се уверя, а от друга — да избягам най-истерично оттам.
Едва успях да чуя бухалските викове на дон Хуан. Изглеждаха съвсем близки и същевременно трескави; бяха по-проточени и дрезгави, сякаш той свиреше, докато тичаше към мен.
Изведнъж аз като че ли се овладях и намерих сили да се обърна и за момент да затичам точно както дон Хуан искаше да правя.
— Дон Хуан! — извиках аз, когато го намерих.
Той постави ръка на устата ми, направи знак да го последвам и двамата заподскачахме с прилична скорост, докато стигнахме до площадката от пясъчник, където бяхме спрели преди.
Около час седяхме абсолютно безмълвни на площадката, после взе да се зазорява. Изядохме храната от кратуните. Дон Хуан каза, че се налага да останем на площадката до пладне и че няма изобщо да спим, а ще разговаряме, сякаш не се е случило нищо особено.
Накара ме да разкажа подробно всичко, което ми се бе случило от момента, в който ме бе изоставил. Когато завърших своя разказ, той мълча дълго време. Сякаш бе потънал в дълбок размисъл.
— Не изглежда много добре — каза той накрая. — Онова, което се е случило с теб тази нощ, е много сериозно, толкова сериозно, че ти вече не трябва да излизаш нощем. Отсега нататък елементите на нощта няма да те оставят на мира.
— Какво се е случило с мен тази нощ, дон Хуан?
— Ти си се сблъскал с някои елементи, които са в света и които действат върху хората. Ти не знаеш нищо за тях, защото никога не си ги срещал. Може би по-правилно ще бъде да ги наречем елементи на планината; всъщност те не принадлежат на нощта, Аз ги наричам елементи на нощта, защото много по-лесно човек може да ги съгледа в тъмнината. През цялото време те са тук, около нас. През деня обаче е по-трудно да се видят, просто защото светът ни е познат, а всичко, което е познато, излиза на преден план. В тъмнината, от друга страна, всичко е еднакво непознато и много малко неща излизат на преден план, затова ние сме по-чувствителни към тези елементи нощем.
— Действителни ли са те, дон Хуан?
— Разбира се! Те са тъй действителни, че обикновено убиват хората, особено онези, които са се изгубили в дебрите и нямат лична сила.
— Щом знаеш, че са толкова опасни, защо ме остави там самичък?
— Съществува един-единствен начин да се научи човек и това е да се хване на работа. Безсмислено е само да се говори за сила. Щом искаш да знаеш какво е сила и щом искаш да я получиш, трябва да се оправяш сам с всичко. Пътят към познанието и силата е много труден и много дълъг. Може би си забелязал, че до снощи не съм те оставял да се луташ сам в тъмното. Ти нямаше достатъчно сила, за да го сториш. Сега имаш достатъчно, за да издържиш сериозна битка, но недостатъчно, за да останеш сам в тъмното.
— Какво ще се случи, ако остана?
— Ще умреш. Елементите на нощта ще те смажат като буболечка.
— Означава ли това, че не мога сам да прекарам нощта?
— Можеш да прекараш нощта сам в леглото си, но не и в планината.
— А в равнината?
— Това се отнася само за пустите места, където няма хора, особено в пустите планински висоти. Тъй като естествените убежища на нощните елементи са скалите и процепите, отсега нататък не ще можеш да отидеш в планините, освен ако не си натрупал достатъчно лична сила.
— Но как мога да натрупам лична сила?
— Живей така, както аз ти препоръчвам. Малко по малко ти запушваш всичките дупки, от които изтича силата. Не е нужно да го правиш нарочно, защото силата винаги намира как да изтича. Вземи пример от мен. Когато за пръв път започнах да се уча да бъда воин, не знаех, че трупам сила. Също като теб си мислех, че не правя нищо особено, а не беше така. Силата има тази особеност да бъде незабележима, когато я натрупваш.
Помолих го да ми обясни как е стигнал до заключението, че за мен е опасно да остана сам в тъмното.
— Елементите на нощта са се движели от лявата ти страна — каза той. — Опитвали са се да се слеят с твоята смърт. Особено вратата, която си видял. Това е бил отвор, разбираш ли, и той би те притеглял, докато се принудиш да влезеш през него. И това щеше да бъде краят ти.
Споменах, доколкото можах, че според мен е много странно, че нещата винаги се случват, когато той е наблизо, и че сякаш той сам подрежда всичко. Винаги когато съм бивал сам в чапарала нощем, всичко е било съвършено нормално и спокойно. Никога не съм срещал нито сенки, нито страшни шумове. Всъщност никога не съм се плашил от нищо.