Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Часове наред опитвах да повторя движенията му и да се предам на състоянието, което той ми препоръчваше. Той търпеливо тичаше намясто пред мене и се връщаше, където бях аз, за да мога да видя как се движи. Дори ме побутваше да потичам няколко метра.
После се отдели от мен и ме повика с няколко бухалски вика. По някакъв необясним начин аз се придвижих с неочаквана степен на самоувереност. Доколкото съзнавах, не бях направил нищо, за да постигна това усещане, но тялото ми сякаш познаваше нещата наоколо, без да мисли за тях. Например не можех действително да видя назъбените камъни по пътя си, но тялото ми винаги успяваше да мине по издатините, а не по вдлъбнатините, освен няколко погрешни стъпки, когато изгубих равновесие, защото се бях разсеял. Степента на концентрация, нужна да поддържам погледа си на мястото директно пред мен, трябваше да бъде абсолютна. Както ме бе предупредил дон Хуан, всеки незначително отклонен поглед встрани или малко по-напред променяше посоката.
Намерих дон Хуан след дълго търсене. Седеше край някакви тъмни силуети, които приличаха на дървета. Дойде при мен и каза, че се справям много добре, но било време да тръгваме, защото твърде дълго свирил и бил сигурен, че някой друг ще почне да го имитира.
Съгласих се, че е време да прекъснем. Бях почти изтощен от опитите си. Успокоих се и го попитах кой ще имитира виковете му.
— Сили, съюзници, духове — кой знае? — каза той шепнешком.
Той обясни, че тия „нощни елементи“ обикновено издавали много мелодични звуци, ала хич ги нямало да възпроизвеждат дрезгавината на човешките викове или свируканията на птиците. Предупреди ме да внимавам и винаги да спирам да се движа, щом чуя такъв звук, и да си припомням всичко, което ми е казвал, защото при някой друг случай можело да ми стане нужда правилно да разпознавам. С убедителен тон каза, че аз много добре съзнавам каква е „походката на силата“ и че за да я усвоя, ми трябва съвсем малко, което мога да науча друг път, когато отново се осмелим да излезем през нощта. Потупа ме по рамото и съобщи, че е готов да тръгне.
— Да си вървим оттук — каза той и затича.
— Чакай! Чакай! — изкрещях френетично аз. — По-добре да вървим.
Дон Хуан спря и свали шапка.
— Господи! — каза той с тон на пълно объркване. — Сега я наредихме. Знаеш добре, че аз не мога да вървя на тъмно. Мога само да тичам. Ако вървя, ще си счупя краката.
Когато каза това, на мен ми се стори, че се хили, макар да не можех да видя лицето му.
Той добави поверително, че е твърде стар да върви и малкото от „походката на силата“, която съм научил през тази нощ, сега трябва да бъде приложено.
— Ако не приложим „походката на силата“, ще бъдем отъпкани като тревата — пошепна той в ухото ми.
— От кого?
— В нощта съществуват неща, които въздействат върху хората — пошепна той с тон, който предизвика ледени тръпки по тялото ми.
Каза, че не е важно дали ще го догоня, защото той ще ми дава непрекъснато сигнали по четири бухалски вика наведнъж, за да мога да го следвам.
Предложих му да останем по тези хълмове до съмване и тогава да си тръгнем. Той отвърна с много драматичен глас, че би било самоубийство да останем тук; и дори да излезем живи, нощта ще е изцедила личните ни сили дотолкова, че да станем жертви при първия риск през деня.
— Да не губим повече време — каза той с нотка на нетърпение в гласа. — Да си вървим оттук.
Той ме увери, че ще върви колкото е възможно по-бавно. Последните му заръки бяха да се помъча да не издавам нито звук, нито дори въздишка, каквото и да се случи. Показа ми главната посока, в която трябва да се движим, и затича с подчертано забавени крачки. Последвах го, но макар и да се движеше бавно, не можах да го настигна и скоро той изчезна в тъмнината пред мене.
Като останах сам, започнах да съзнавам, че съм възприел доста по-бърза походка, без сам да разбера как. Това ми подейства като шок. Опитах да поддържам тази скорост колкото може повече и тогава чух вика на дон Хуан, малко вдясно от мен. Подсвирна четири пъти едно след друго.
След много кратко време отново чух бухалския му вик, този път далече вдясно от мен. За да тръгна в неговата посока, трябваше да направя завой под четирийсет и пет градуса. Тръгнах в новата посока очаквайки, че останалите три вика от серията ще ми дадат по-подробна ориентация.