Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Дочух ново изсвирване, което сочеше, че дон Хуан е почти в посоката, от която бяхме тръгнали. Спрях и се заслушах. Съвсем наблизо нещо рязко прошумоля. Приличаше на шума от два камъка, които се удрят един о друг. Напънах се да чуя по-добре и долових серия от леки шумове, сякаш неколкократно почукване на два камъка. Последва нов бухалски вик и тогава разбрах какво искаше да ми каже дон Хуан. В този вик имаше нещо мелодично. Беше определено по-продължителен и дори по-нежен от този на самия бухал.
Изпитах особено усещане за страх. Стомахът ми се сви, сякаш от средата на тялото ми нещо ме теглеше надолу. Обърнах се и започнах да подтичвам в обратна посока.
В далечината дочух слаб вик на бухал. Последваха три бързи вика. Бяха на дон Хуан. Затичах в тази посока. Усещах, че е някъде на четвърт миля от мен и ако продължеше да поддържа тази скорост, не след дълго щях да се озова безвъзвратно сам на този хълм. Не можех да разбера защо дон Хуан трябваше да тича напред, когато можеше да тича около мен, щом му беше нужно да поддържа такава скорост.
В този момент забелязах, че нещо като че ли се движеше заедно с мен от лявата ми страна. Почти го виждах в края на полезрението си. Вече бях обзет от паника, когато ми хрумна отрезвителна мисъл. Не ми беше възможно да видя нищо в тъмнината. Исках да се взра в тази посока, но се страхувах да не загубя набраната инерция.
Нов бухалски вик ме изкара извън размишленията ми. Идваше от лявата ми страна. Не го последвах, защото без съмнение беше най-сладкият и мелодичен вик, който някога бях чувал. Въпреки това не ме уплаши. Имате нещо горестно и може би призрачно у него.
Изведнъж пред мен отляво надясно прекоси много бързо тъмен силует. Внезапността на движенията му ме накараха да погледна напред, аз загубих равновесие и шумно се забих в някакви храсти. Паднах на хълбок и тогава дочух мелодичния вик на няколко стъпки вляво от мен. Изправих се, но, преди да успея отново да тръгна напред, последва нов вик, по-горестен и повелителен от първия. Сякаш някой искаше да спра и да послушам. Звукът от бухалския вик бе тъй протяжен и нежен, че отпусна страховете ми. Бих спрял, ако точно в този момент не бях дочул четири пресипнали вика от дон Хуан. Те сякаш бяха по-близко. Скочих и хукнах в тази посока.
След миг отново забелязах проблясък или вълна в тъмнината вляво от мен. Не го видях съвсем, а по-скоро го усетих, и все пак бях сигурен, че го съзирам със собствените си очи. Движеше се по-бързо от мен и отново прекоси отляво надясно, карайки ме да загубя равновесие. Този път не паднах и, странно защо, това, че не паднах, ме раздразни. Изведнъж се ядосах и несъстоятелността на реакцията ми ме хвърли в истинска паника. Помъчих се да ускоря крачка. Прииска ми се да извикам сам като бухал, за да покажа на дон Хуан къде съм, но не посмях да не се подчиня на заръката му.
В този момент нещо отвратително привлече вниманието ми. От лявата ми страна действително се появи нещо като животно, което почти ме докосна. Неволно подскочих и се отдръпнах надясно. Уплахата направо ме задуши. Бях тъй силно обзет от страх, че докато се движех колкото мога по-бързо в тъмата, в ума ми не идваха никакви мисли. Страхът ми сякаш се бе превърнал в телесно усещане, което нямаше нищо общо с мислите ми. Състоянието ми се стори крайно необичайно. През целия ми живот страховете ми винаги се бяха измервали на интелектуални везни и се бяха разпалвали от застрашителни социални ситуации или от хора, които бяха имали опасно поведение спрямо мен. Този път обаче страхът ми представляваше нещо напълно ново. Той идваше от някаква неизвестна част на света и ме уцелваше в някаква неизвестна част от самия мен.
Дочух бухалски вик съвсем наблизо и малко вляво от мен. Не успях да доловя подробностите в тоновете, но сякаш беше на дон Хуан. Не беше мелодичен. Забавих стъпки. Последва нов вик. В него дочух дрезгавината на дон Хуановите подсвирвания, затова забързах нататък. Третото изсвирване долетя съвсем отблизо. Успях да различа тъмния силует на скали или може би на дървета. Дочух нов бухалски вик и помислих, че дон Хуан ме изчаква, защото сме извън зоната на опасност. Бях почти на края на по-тъмната местност, когато пети вик ме смрази на място. Напрегнах се да видя нещо в тъмата пред мен, но внезапно изшумоляване вляво ме накара да се обърна тъкмо навреме, за да видя черен предмет, по-черен от нещата наоколо, който се търкаляше или спускаше към мен. Ахнах и отскочих встрани. Чух изцъкване, сякаш някой бе мляснал с уста, и след това един огромен тъмен силует изникна из по-тъмната местност. Беше правоъгълен като врата, навярно два и половина-три метра висок.