Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Да.
— Тогава следващия път ще играя с теб. Не можеш да продължаваш да се криеш тук. Като сестра си ли играеш добре?
— Да.
Дъглас я погледна замислено:
— Сега, като си помисля, играта й не е кой знае колко съвършена. Но тя е толкова красива, че човек забравя какви карти има и кой какво е обявил.
— С мен няма опасност да забравиш.
— Възможно е. Действително настоявам, Александра. Като домакиня на Нортклиф Хол ти си длъжна да се грижиш за моето семейство и за гостите ми.
Тя го погледна безизразно и каза:
— Аз съм умна, хубава, елегантна и учтива. Талията ми е малка, а зъбите — здрави и бели.
Дъглас се засмя:
— Това е реплика от пиесата, която добре знам. Но не е нужно да парадираш с тези си качества, скъпа, защото всички ги забелязват. Да сложим ли Молиер на лавицата? Добре. — Той се обърна и се загледа към камината. — Не ме ли очакваше тази вечер?
— Не бях сигурна.
— Не искаше ли да дойда?
В този момент тя го изгледа така, сякаш в къщата и е влязла чума.
— Не знам. Много се тревожа от всичко това.
— От кое? За това, което ще те уча?
— Да.
— Много странно. Не очаквам и капчица тревога от жената, която дойде неотдавна в спалнята ми, свали нощницата си и легна в краката ми. Естествено, побързах да дойда тук, защото си мислех, че ще повториш представлението. Предполага се съпругът да отиде при булката първата брачна нощ, а не обратното. А това е нашата първа брачна нощ. Дане би да дойде в спалнята ми, за да ми причиниш най-голямото зло? Честно казано, Александра, не вярвах, че в това прекрасно тяло се крие такава скромност. Защо се притесняваш? Да не би да се страхуваш, че ще те набия?
— На. Страхувам се, че повече няма да ме пожелаеш.
Дъглас стисна устни. Боже мой, искаше му се да е по-хитра. Честността й бе ужасяваща, би трябвало да се научи да бъде по-сдържана.
— Аз съм ти съпруг. И за последен път ти казвам, че се съгласих на този брак. А за да бъде той истински, трябва да се консумира.
Тя почувства как я обхваща едновременно отвращение и страх. На него, изглежда, не му беше особено приятно в спалнята й. Говореше така, сякаш се отнася за някаква дребна работа.
— Никога не съм сигурна какво ще направиш. Ти си непредвидим. Но не мисля, че наистина ти се иска да си тук с мен.
Той махна с ръка.
— Забавлявам се напълно с теб. От тази нощ нататък няма да съм непредвидим, когато идвам в леглото ти. Осъзнаваш, че трябва да идвам тук, нали? Разбираш ли какво значи да консумираш един брак? Знаеш ли какво ще правим?
Той все още стоеше до нея — висок и широкоплещест — и я гледаше отвисоко.
— Е, какво ще кажеш?
— Знам, че се възхищаваш от бюста ми, казвал си ми го. Предполагам, че не ме лъжеш.
— Бюст е женска дума. Това, което имаш, Александра, са гърди. Едри бели гърди, достатъчно големи, за да не могат да се обхванат от мъжка ръка. Да, харесвам гърдите ти. Те са повече от привлекателни. И ще бъдат достатъчно щедри, за да суче синът ми от тях. А дотогава ще суча аз.
— Да сучеш ли? Ти да не си бебе.
Той сви устни.
— Явно ще трябва да ти покажа. Разбираш ли какво ще се случи? Питам те, Александра, защото си девствена и нямам желание да те стряскам, нито да те отвращавам.
— Защо смяташ, че ще ме отвратиш? Понякога си ме докосвал, Дъглас, но никога не си ме отвращавал освен в случаите, когато говориш, без да мислиш.
— Може да се отвратиш от тялото ми. Аз съм мургав, космат и едър. Чувал съм, че понякога младите, изискани дами смятат мъжкото тяло за отблъскващо.
— О, не!
— Вероятно разговорът ни ти се струва странен — каза той, като се мръщеше, загледан в камината. — Да го прекратим. Какво знаеш за консумирането на брака. Александра?
— Съвсем малко. Питах Мелисанда, но тя… — Александра спря, когато Дъглас изведнъж затаи дъх. Тя почувства дълбока, силна болка. Той си спомни, че Мелисанда се люби с Тони, и това го наскърби. Но тя какво очаква?
— Какво ти каза Мелисанда? — Дъглас се опита да прикрие реакцията си.
— Нищо особено. Каза, че не е удобно, после цялата се изчерви и започна да заеква. Не знам какво да мисля.
Дъглас издърпа един провиснал златен конец от ръкава си.
— Всеизвестно е, че Тони е отличен любовник.
— Известно на кого?
— Първо на дамите. Те пък споделят с други свои любовници и със съпрузите си и по този начин мъжете научават кой от тях се радва на голям успех.
— Значи колкото един мъж е по-добър любовник, толкова повече жени се забавляват с него. Без значение е дали е женен. Нито пък дали дамата е омъжена.