Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Хей, Джеймс! — Дукесата затвори кръга, който заобикаляше двойката на килима. — Скъпи, струва ми се, че не си оставил възможност на Джеси дори да диша.
— Повдигни си малко устата, Джеймс — обади се напътствено Маркъс, като приклекна до тях. — Спомням си как и аз трябваше да уча дукесата правилно да се целува. Доста време ми отне, но сега е супер в това отношение. Преди обаче тя посиняваше в лицето, точно както е посиняла сега Джеси.
Джеймс се надигна на лакти, като продължаваше да я гледа:
— Е, Джеси, достатъчно добре ли си озлочестена сега?
— Ще те убия, Джеймс! Да ми докараш такъв ужасен срам!
— О, тя още диша, Маркъс — каза Джеймс и отново се приведе към главата й. Тя се опита да се дръпне, но той накрая успя да стигне до устата й и жадно я зацелува отново.
— Изглежда, че диша през носа — изкоментира Баджър. — Ние всички уверявахме Джеймс, че Джеси си я бива — добави той, като се обърна към дукесата, — че тя ще бъде чудесна съпруга за него.
Джеси сега направо стана тъмносиня, но не от липса на въздух, а от гняв. Тя отново започна да се съпротивлява и трябва да признаем, че този път го свари неподготвен. Той беше толкова увлечен да се наслаждава на нейния вкус, че за момент забрави да я държи здраво. Тя успя да освободи едната си ръка и го удари силно по лявото ухо. Джеймс нададе болезнен вой и се изтърколи от нея.
Тя моментално скочи на крака и се втренчи в него, като беше вдигнала крак да го изрита, но в последния момент се размисли и само изкрещя:
— Жалък лъжец! Нали ми каза, че не били говорили с теб да се ожениш за мен. Те обаче са те притиснали и са те принудили, нали? Възползвали са се от чувството ти за вина и са ме изкарали някаква жалка, покъртена женица, която сигурно ще си загуби ума и ще вземе да се хвърли от някоя скала. Да те вземат дяволите, Джеймс! Защо ме преметна, че това било само твое решение!
— О, Господи — обади се Баджър. — Съжалявам, Джеймс. Точно в този случай не трябваше да се изпускам с необмислени приказки. Надявам се все пак, че сега, при това положение, горката ми пържена риба със сос от стриди няма да остане незачетена.
— Не е нужно пътят към истинската любов непременно да бъде покрит с листенца от рози — каза Маги. — Само погледнете Негова светлост и дукесата.
— Аз все пак бих предпочела да има поне едно — две розови листенца, Маги — отбеляза дукесата, на което нейният съпруг отвърна:
— Това не е никак лоша идея, дукесо. Представям си те как пристъпваш към мен през нашата спалня, без да си покрита с абсолютно нищо, а под белите си стъпала усещаш ласките на няколко от розовите листенца на Маги. Какво ще кажеш?
— Струва ми се, милорд — обади се Спиърс, — че Вашата несериозност е изключително неподходяща в този момент. Джеймс има проблем заради злополучната грешка на господин Баджър. Джеси не е щастлива с него.
Джеймс се изправи на ръце и колене, клатейки глава.
— Маги, това беше най-ужасната метафора, която някога съм чувал. Истинска любов и розови листенца? Що се отнася до твоето отклонение за спалнята, Маркъс, то си е точно в твой стил. Предполагам, че следващата ти стъпка ще бъде да похапнеш от розовите листенца, които са полепнали по стъпалата на дукесата. Що се отнася пък до теб, Джеси, от твоя удар сега ухото ми пищи. — Той леко разтри ухото си с ръка. — Какво ще кажеш за това?
Джеси вече се беше изправила и гърбом бавно се отдалечаваше.
— Аз си тръгвам. Това тук е истинска лудница. Джеймс не желае да се жени за мен. Защо всички вие просто не искате да проумеете това? Явно сте го накарали да се почувства толкова виновен, че се е принудил да ми направи предложение. Когато му казах „не“ и го спасих от собствената му глупост, той се насили да легне върху мен и да не ме пуска. Дори се принуди да ме целува, докато престана да се съпротивлявам.
— Дяволите да те вземат, Джеси! Как си обясняваш ти факта, че станах по-корав от решетката на тази камина, ако не ми е било приятно?
— Съжалявам за твоята пържена риба, Баджър. — Тя изтича към стъклените врати, отвори ги и се втурна навън в бурята.
— О, небеса — изруга Джеймс, — пак ще трябва да я гоня. Тя е светкавично бърза дори в тези фусти. Баджър, приготви малко горещ чай. Тя е само по ония дамски пантофки. Краката й сигурно вече са прогизнали.
— Мокрите дрехи — отбеляза Негова светлост, докато гледаше как американският му братовчед изхвръкна навън в бурята — и тяхното задължително сменяване впоследствие най-често водят до интересни следобедни развлечения.
— Ще видим, милорд — каза Спиърс. — Господин Баджър, хайде да приготвим малко одеяла и горещия чай. Надявам се никой от двамата да не се разболее от целия този прекален изблик на емоции.