![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Уорд го изгледа любопитно.
— Как така?
Бюканън изправи рамене, събра длани и се изкашля. Досега не бе казвал това на никого. Дори и на Фейт. Може би си струваше да проговори поне веднъж. Естествено, щеше да прозвучи налудничаво, но Ръсти поне нямаше да се раздрънка.
— Разбираш ли, от време на време сънувам странен сън. В него Америка става все по-богата и по-богата, все по-тлъста и по-тлъста. Спортистът получава сто милиона долара, за да хвърля топка, кинозвездата взима двайсет милиона за някаква скапана роля, а манекенката ходи по бельо срещу един милион. Деветнайсетгодишен хлапак може да спечели милиард долара, като използва Интернет, за да ни продаде светкавично разни неща, от които изобщо не се нуждаем. — Бюканън млъкна, наведе глава над чинията и се усмихна мрачно. — А един политически посредник печели толкова, че може да си позволи собствен самолет. Все грабим и грабим богатствата на света. Изпречи ли ни се някой, прегазваме го и продължаваме да пеем старата песен за прекрасната Америка. Единствената останала суперсила в света, нали? После малко по малко светът се събужда и разбира какво представляваме — безсрамна измама. И всички тръгват насреща ни. С лодки, салове, витлови самолети и бог знае още какво. Първо хиляди, после милиони и накрая милиарди. И ни размазват. Захвърлят ни в тоалетната и пускат водата веднъж завинаги. Теб, мен, спортистите, кинозвездите, манекенките, Уолстрийт, Холивуд и Вашингтон. Цялата тази страна на измамата.
Уорд го гледаше с разширени очи.
— Боже мой, сън ли е това или кошмар?
Бюканън се навъси строго.
— Ти ми кажи.
— Родината не се избира, Дани. В този лозунг има известна истина. Не сме чак толкова лоши.
— Но изсмукваме огромен дял от богатството и енергията в света. Замърсяваме повече от всички останали. Съсипваме чуждите икономики, без да ни мигне окото. И все пак, по редица големи и малки причини, които не мога да обясня, аз обичам страната си. Точно затова онзи кошмар ме измъчва толкова много. Не искам да стане действителност. Но ми е все по-трудно да се надявам.
— Ако нямаш надежда, защо изобщо се бориш?
Бюканън пак се взря в старата фотография и каза:
— Какъв отговор предпочиташ, сбит или философски?
— А защо не опиташ истината?
Бюканън погледна стария си приятел.
— Дълбоко съжалявам, че нямам деца — започна бавно той, след това помълча. — Един мой добър приятел има цяла дузина внуци. Веднъж ми разказваше как ходил на родителска среща в училището на внучка си. Попитах го защо си прави труда. Нали е работа на родителите. Знаеш ли какво ми отговори? Че както е тръгнал светът, трябва да мислим за времената след себе си. И дори след децата ни. Това е наше право. И задължение. Така ми каза този приятел. — Бюканън приглади салфетката си. — Може би върша всичко това, защото мъките на света многократно надхвърлят щастието. А иначе… просто нямам представа.
28.
Брук Рейнолдс довърши молитвата и всички започнаха да се хранят. Тя бе дотичала преди десет минути с твърдото решение да вечеря със семейството си. Работното й време беше от осем и петнайсет сутринта до пет вечерта. Но за редовно работно време в Бюрото се говореше единствено на шега.
Още щом влезе, тя набързо се преоблече с дънки, фланела и маратонки. После с огромно удоволствие се захвана да сипва по чиниите грах и картофено пюре. Розмари наля на децата мляко, а дъщеря й Тереза помогна на тригодишния Дейвид да си нареже месото. Приятна, спокойна семейна вечеря — една от онези, които Рейнолдс се бе научила да цени и правеше всичко възможно, за да ги осигурява колкото се може по-често, дори ако това означаваше после пак да отива на работа.
Рейнолдс стана от масата и си наля чаша бяло вино. Докато едната половина от мозъка й мислеше напрегнато как да открие Фейт Локхарт и нейния нов съюзник Лий Адамс, другата половина очакваше с нетърпение идната седмица, когато бе Денят на Вси светии. Шестгодишната й дъщеричка Сидни беше решила категорично и тази година да се маскира като Йори. Дейвид щеше да бъде палавият Тигър — роля, която идеално подхождаше на буйното, неуморно дете. После идваше Денят на благодарността; ако Рейнолдс намереше време, можеше да отскочат на гости при родителите й във Флорида. После Коледа. Тази година щеше да отведе децата да видят Дядо Коледа. Миналата година не успя заради… много ясно — пак заради работата в Бюрото. Тази година бе готова да извади оръжие срещу всеки, който би се опитал да й попречи. Общо взето, добър план, стига само да можеше да го осъществи. Но планирането винаги беше лесно; виж, с изпълнението най-често не й вървеше.