Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Защо тук? — попита Фейт, когато Лий слезе от мотоциклета.

— Според законите на Вирджиния оръжейните търговци са длъжни да проверяват клиентите си — обясни той. — Трябва да попълниш анкета, да представиш разрешително за носене на оръжие и два лични документа. Но законът не се отнася до панаирите. Тук е достатъчно само да имаш пари. Каквито ми липсват в момента, между нас казано.

— Наистина ли ти трябва оръжие?

Той я изгледа така, като че току-що се бе излюпила от яйце.

— Всичките ни противници са въоръжени.

Пред тази желязна логика тя млъкна, даде му пари и се сгуши на мотоциклета, докато той влезе вътре. Проклетникът умееше с две думи да я вцепени.

Вътре Лий си купи деветмилиметров полуавтоматичен „Смит енд Уесън“ с пълнител за петнайсет патрона. „Полуавтоматичен“ означаваше, че при всеки изстрел автоматично се зарежда нов патрон, но за да стреляш пак, трябва повторно да натиснеш спусъка. Лий купи също така кутия патрони и комплект за почистване, после се върна на паркинга.

Докато прибираше пистолета и патроните в багажника на мотоциклета, Фейт го гледаше втренчено.

— По-сигурен ли се чувстваш сега? — сухо попита тя.

— В момента не бих се чувствал сигурен дори между стотина агенти от ФБР в сградата Хувър. Чудно защо ли.

По тъмно пристигнаха в Дък, Северна Каролина, и Фейт обясни на Лий как да стигне до къщата в Пайн Айлънд. Когато спряха отпред, Лий се втренчи в грамадната сграда, свали шлема си и се обърна към нея.

— Не беше ли казала, че е малка?

— Не, струва ми се, че ти я нарече така. Аз само казах, че е уютна.

Тя слезе от хондата и се разкърши. Цялото тяло я болеше.

— Сигурно е към петстотин квадрата — промърмори Лий.

Той продължаваше да се взира в триетажното дървено здание с два високи каменни комина и покрив от кедрови дъски. Широки тераси обикаляха втория и третия етаж като в стара плантаторска къща. Имаше островърхи кулички, остъклени стени и огромни лехи с декоративни тропически храсти. Пред очите на Лий изведнъж се включиха автоматичните поливачки и в същото време засия скритото осветление на градината. Някъде изотзад долиташе глухият шум на прибоя. Къщата се намираше в края на тихо отклонение от пътя, макар че докъдето стигаше погледът, покрай плажа се простираха подобни сгради, боядисани в жълто, синьо, зелено или сиво. Въздухът все още беше топъл и леко влажен, но вече наближаваше ноември и всички останали къщи пустееха.